За и против коронавируса…

МИНУСИТЕ

Колкото и да ми е наприятно да го споделя, дойде моментът да се действа по-сериозно срещу този нов вирус, разрастнал се до пандемия.

Да, привидно в Барселона всичко е наред, хора с маски по улиците почти не се срещат. НО…

вече паниката се усеща повече, хората започват да не се движат толкова често, пазаруват по-големи количества от супермаркетите.

Общината предприе мерки да се забранят всички мероприятия на открито и закрито.

Днес след прессъобщение решиха да затворят училищата и градините от 13-ти март. Забранени са посещенията в старчески домове.

Анулирани са полетите между някои държави и Испания. Следи пълния списък тук. България за момента не е между тях.

Министерството на външните работи на България препоръчва да не се пътува към Испания (и чужбина като цяло). В случай, че решите да пътувате, може да се абонирате тук за актуална информация от държавата, в която се намирате.

Повече информация и съвети от министерството тук:

https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/24687

ЛИЧНО МНЕНИЕ

Затова и моето мнение е, че е време да се отложат пътуванията и социалните дейности, които не са от първа необходимост и важност. Нека да имаме колективно самосъзнание и да предпазим освен себе си, така и най-уязвимите от обществото, като органичим движението си за известно време. По този начин ще помогнем и на здравните системи да се справят с проблема, а не да колапсират от бум на заразените хора. Всичко е една верига и трябва да приемем, че сме важна част от тази верига. Да сме отговорни и не толкова егоцентрирани.

ПЛЮСОВЕТЕ

Колкото и странно да звучи, във всяка криза има и нещо положително.

Според мен това, което иска да ни покаже природата и майката Земя, е че прекалихме!

Прекалихме в много сфери:

Замърсяването на въздуха рязко ще спадне сега, когато няма да пътуват милиони транспортни средства. От години насам нивата на вредни емисии скачат. Мъдрихме как да ги ограничим, но само привидно се притеснявахме. Е, с коронавируса обстоятелствата ни принудиха просто да спрем да се движим.

Разхищението и прекалената консумация на продукти и ресурси ще намалее само да най-необходимото. Тъпчим се с какво ли не- от глад, от скука, от подражание, от стрес. После изхвърляме поне 20% от закупеното. Докато в другия край на земята умират от глад. Светът е пълен с парадокси…Затова сега ще трябва да се научим отново да оценяваме малкото и да не прекаляваме в излишък и прахосничество.

Прекарваме часове наред забити в компютри и телефони, пред телевизорите…Семействата, ако изобщо се изградят, трудно намират начин за качествена комуникация. Децата растат в един (инфо)токсичен свят. появиха се нови болести, разстройства на личността, на психиката.

С карантината ще можем да прекараме повече време с близките си вкъщи, у дома. и тъй като за мнозина от нас ще намалеят драстично работните задължения, тогава ще имаме достатъчно свободно време да преосмислим отношенията си с най-близките.

Също така сякаш все по-често се срещаше това чувство на прегаряне. Бяхме прекалено натоварени откъм задачи и работа. Имаме нужда от ментална и физическа почивка. Да забавим ритъма ни не само за тези дни, но и като цяло.

Възрастните хора се оказаха най-уязвими от вируса. Но не ги ли пренебрегваме постоянно, като „изгърмяни куршуми“…Не е ли добре да се погрижим за тях, така както те са се грижили за нас в младините си. Очевидно е, че имат нужда от по-топло отношение. Да отидеш да напазаруваш вместо тях, да си поговориш малко, да им се обадиш, просто да се откъснеш от задачите за малко и да им обърнеш внимание.

Сигурно много хора ще избягат на село при баба и дядо. А иначе, по един път в годината, евентуално…или само по скайп се чуваме.

Време е да уважаваме повече медицинските работници. Те сега са под най-голям стрес и в същото време са от най-голямо значение за бързото справяне със ситуацията. Срамота е да се молят за по-добри условия на труд…

Със загубата на работата за много от нас, ще преосмислим кое е най-важно всъщност- количеството или качеството. Кризата ще създаде възможност да сменим професията, сферата, начина на мислене.

Докога ще се плаща за офиси и консумативи, самолетни билети, когато може да се работи онлайн от вкъщи?

Тук мога да спомена и образованието. Докога ще се избягват технологиите като основна, а не допълнителна част от учебния процес? Мисля, че е време за коренна промяна и на тази система.

Страхът от коронавируса, който се прокарва у всеки един от нас, е само извинение. От какво всъщност ни е страх? От системата, от другите и от провалът на икономиката- да не загубим парите си, да не би да излезем от зоната си на комфорт, да не би системата да рухне.

Не всяка промяна е лоша, обаче. Обстоятелствата дойдоха, за да ни кажат, че щом ние почти не правим нищо, за да се променим към по-добро, то тогава те ще ни наложат промените.

Защото е време или по-скоро сме закъснели.

Моделите на всичко, движещо света, са остарели и трябва да се сменят. 

Оставете конспирациите за световен ред, моля. Погледнете в себе си и най-близката ви среда.

Помислете за това, какви стъпки да предприем от тук нататък, за да подобрим всичко, започвайки от нас самите. Защото е очевидно, че сме една верига, която трябва да поддържаме в добро състояние, ако искаме да имаме читаво бъдеще.

Аз реших да споделя това мнение с теб и всички, които се интересуват от Барселона, защото смятам, че е редно да го направя. Друг е въпросът, че това ще навреди изключително на финансовия баланс за моето семейство. Защото моите основни приходи са от българи туристи, които се свързват с мен и ползват услугите ми. Е, в създалата се обстановка и след съветите ми туристите ще изчезнат. И аз им помагам за това….Но не съм луда, а се опитвам да мисля за всички като едно цяло. Парите ще дойдат пак…Но здравето е най-важно сега! Ако решиш, че искаш да ме подпомогнеш в този труден момент, може да споделиш статията с този линк.

Ами, това е засега….Продължавам да публикувам в сайта си zabarcelona.com и в социалните мрежи.

Мисля, че е време да отидя да си измия ръцете…отново.

А ти, изми ли си ръцете?