Какво е да свириш в най-стария симфоничен оркестър в Испания- интервю с Христо Късметски

Христо Късметски е роден в София. Започва музикалното си образование на 5 годишна възраст в Средно музикално училище „Любомир Пипков“.  Продължава висшето си образование в Университета за музика и изкуство във Виена, Австрия. Прекарва 12 годни от живота си там, учейки и работейки. Една година прекарва в Германия, Нюрнберг, работейки в държавния оперен театър .

За Виена Христо разказва, че е една от световните културни  дестинации, където туристите идват с цел да посетят концерти на класическа музика, включващи произведения на В. А. Моцарт и Йохан Щраус. В Австрия маркетингът на класическата музика е изключително развит и експлоатиран от културните институции, като неговата най-голяма реклама е Новогодишният концерт на Виенска филхармония. Той се провежда всяка година на 1-ви януари в залата „Musikverein“ и се излъчва на живо в повече от 90 държави. Във връзка с това дори има един известен анекдот, който гласи, че най -големият успех на австрийската дипломация е да убеди света, че Моцарт е австриец, а Хитлер- гермнанец, а не обратното, както е в действителност.

След 12 години престой в Австрия, съдбата отвежда Христо в Барселона.

Симфоничният оркестър на Gran Teatre de Liceu в Барселона е най-старият в Испания. Христо Късметски преминава прослушване, което се  състои от 3 кръга. На първият участват близо 100 човека, които свирят зад спуснати завеси. Вторият е с 8 човека отново зад завеси, а на следващият вече има 4-ма, които не са закрити. Тогава избират Христо и той получава така желаното място в един от най-големите театри в света- този на операта Лисео.

Работният му ден обикновено протича в репетиция от 16:00 до към 19:30 ч., след което от 21 ч. започва концерт в операта. Има дни, в които симфоничният оркестър (L’Orquestra Simfònica del  Gran Teatre del Liceu) изнася концерти на други места в Каталуния, в големи и малки населени места. „По този начин се популяризира този тип музика сред широката публика“, споделя Христо. Театърът Gran Teatre de Liceu всъщност е един от малкото останали в света, които работят по старата системан“Stagioni“. Това означава, че даден проект го изпълняват в рамките на един месец например, чак след това има следващ. При други по-модернизирани театри проектите се сменят ежедневно или ежеседмично, за да има по-голямо разнообразие за публиката. Но в Лисео държат това да не се сменя и дори се гордеят с архаичната си система.

Някои от най-известните наши сънародници, преминали през барселонската сцена са световни величини от оперния свят като Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Красимира Стоянова, Веселина Кацарова. Според Христо е жалко, че не идват много български певци и музиканти, знаейки какви гласове има из нашите краища.

„Смятам, че Барселона е страхотно място за живеене, има богата културна програма. За моята професия може би има и по-добри места, но пък никъде не е съчетано толкова добре да имаш баланс между професия и живот.“ Когато посреща гости, Христо винаги ги води в едно ресторантче на брега на морето. Там те се впечатляват от вкусната паеля и прекрасните гледки към плажа и морето.  El chirinquito las Sardinas 

Още препоръчани места в Барселона виж в приложението „За Барселона“

Calçotada е една кулинарна традиция, която е пленила българина. Приготвя се местен сорт праз лук на скара, като се топи в сос от ядки Romesco и се консумира с ръце. Каталунците си организират цели панаири, за да приготвят този вид ястие. В сезона на калцотадите има едно местенце, което е извън Барселона, но е страхотно, за да се усети каталунският дух и да се опитат вкусни ястия на достъпна цена. Can Tintorer, намира се в Molins de Rei. Това е и предложението на Христо за едно по-различно кулинарно преживяване. Още за типичните каталунски ястия прочети тук.

„Радостен съм, че съм българин и това е едно от нещата, които винаги ме е крепяло. Колкото и да съм далеч от България, в трудни моменти съм черпил енергия от силата на българския дух. Ние сме народ, който не се плаши лесно! Възмущава ме това, че хората на изкуството в България са унизително ниско платени и им е изключително трудно за тях да извоюват добри условия на труд, имайки предвид културните приоритети на българската политика. Затова, за съжаление, има огромно изтичане на талантливи хора.“