Паркът Guell (на каталонски – „Гуей“) е още едно емблематично, незавършено творение на великия Гауди и задължителна спирка за всеки турист, решил да се запознае с прелестите на Барселона. Той е построен в екологично чист район на града, на хълма Пелада, по идея на Еузеби Гюел – индурстиалец, решил да създаде “град-градина” – като опит за връщане към природата и здравословния начин на живот. Гауди е работил върху проекта от 1900 до 1914 г., а от 1906 г. е живял тук (домът му днес е музей).
Чарът на този парк е в детайлите…
Гауди е черпел вдъхновение от всичко, за да материализира своите цветни фантазии… Мозайките са направени от парченца от натрошени съдове, които събирал от задния двор на една фабрика за декоративна керамика…
Стълпотворението от хора от цял свят тук е огромно… Почти е невъзможно да направиш „чиста“ снимка – без излишни отрязъци от нежелани физиономии… На една от снимките ще видите как митично керамично чудовище “отхапва” главата на разсеяна туристка…
Дорийски колони поддържат площадката, на която е трябвало да има… пазар. Днес тя е място за отдих с невероятна гледка към града… Под колоните свирят улични музиканти, а амбулантни търговци предлагат стъклени украшения – за всекиго по нещо…
На мене, обаче, колоните ми напомниха на нещо доста по-древно – разчлененото от огромни колони вътрешно пространство на един от най-известните египетски храмове – този в Луксор (прилагам снимка в коментарите)… Дали Гауди е почерпил идеята си оттам? Така и не намерих отговор в биографията му…
Една птица беше кацнала върху един от алпинеумите на входа на парка – тя се сливаше с всичко наоколо като живо украшение в творението на Гауди…
Изненадата сред птиците тук бяха папагалите – кресливи и шумни както винаги, те гнездяха върху кокосовите палми и изобщо не се притесняваха от тълпите от хора, преминаващи покрай тях…
А гледката отвисоко определено си заслужаваше…
Ех, защо не сме като птиците – родени с криле…
Вървим още нагоре… Минаваме край палми, “пясъчни кули” и полегнали колони – едно от многото странни хрумвания на Гауди…
На най-високото място в парка, потънала след зеленина, се белееше китна къщичка – за съжаление, затворена за туристи…
Зад нея се издигаше древноримска крепостна стена – тук-там достроявана, а в далечината се извисяваха кулите на храма, построен върху хълма Тибидабо…
Тибидабо… Според легендата, дяволът отвежда Христос “на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава, и Му дума: всичко това ще Ти дам (tibi dabo), ако паднеш и ми се поклониш…”. Каталонците вярват, че това се е случило на 517-метровия връх на хълмовете Collserola, които надвисват над града; оттук при ясно време се вижда фантастична гледка към Барселона и морето на юг чак до Балеарските острови, на север до Пиринеите и на запад до Монсерат… Днес Тибидабо е увеселителен парк, в центъра на който се издига странно еклектичният Темпле дел Саграт Кор – “реплика” на Sacre Coeur в Париж, на хълма Монмартър…
Не успяхме да стигнем дотам – вместо това, поехме по серпентините надолу… Алеята ни доведе до друга скътана в зеленината къщичка – дома на Гауди…
Като повечето гении, Гауди живеел скромно, работел много и, въпреки славата си, приживе останал недооценен от своите съвременници…
Починал нелепо – блъснат от трамвай на улица в Барселона. Понеже бил облечен небрежно и не носел в себе си документи, го помислили за бездомник и след катастрофата го настанили в болница за бедни, където два дни по-късно напуснал този свят, без да бъде разпознат приживе… Казват, че след смъртта му съгражданите му били толкова потресени, че забранили трамваите в града и през следващите няколко десетилетия в Барселона не е имало нито един трамвай (и сега не видяхме трамваи – метрото е далеч по-удобен, бърз и безопасен транспорт)…
Антони Пласидо Гилермо Гауди и Корнет (Antoni Placido Guillermo Gaudí y Cornet; 25 юни 1852 — 10 юни 1926) е испански архитект, един от най-големите новатори в областта по негово време и дълго след това. Характерният му индивидуален стил, описван като смесица от неоготика и ар нуво, носи и белези на сюрреализма и кубизма. Като водеща при него се посочва испанската разновидност на ар нуво, наричана «каталонски модернизъм». Каталонците го обожават като национален гений и в чест на 100-годишнината от смъртта му (която се навършва през 2026 г.) са решили да довършат проекта на живота му – катедралата Sagrada Familia.
Но историята неведнъж е доказала, че най-трайният паметник е този, който човек си изгражда приживе – чрез онова, което създава и оставя след себе си; в този смисъл паметникът на Гауди е огромен, прекрасен и за човешките ни мащаби вечен – това е самата Барселона…
Добави коментар