Част ІV – УНИКАЛНИТЕ КЪЩИ НА ГАУДИ…

КЪЩИ НА ГАУДИ

Опитвали ли сте се да откриете в природата абсолютно права линия (изключвам неумелите човешки опити да се имитира съвършенството…)? Няма да успеете… Може би се сещате за светлинния лъч, но и той не е съвсем прав – гравитационните полета го изкривяват (ако вярваме на Айнщайн… ;)). Излиза, че правата е имагинерно понятие – също като точката, абсолютната нула и абсолютно черното тяло… (Опитайте се да нарисувате точка! Няма да ви се получи… Винаги излиза някакъв приблизителен кръг, макар и с много малък радиус…). Дори математиците не могат да дефинират понятията „точка“ и „права“…
Но, от друга страна, човешкото око е свикнало да вижда в правите линии (успоредни или пресичащи се под прави ъгли) проява на някаква висша хармония и да я увековечава в архитектурни шедьоври поне от 4500-5000 години (на толкова се смята, че е Минойската цивилизация, оставила след себе си огромните монолитни, съвършено издялани правоъгълни камъни в античните строежи на о. Крит).
Същото важи и за симетрията, за еднаквостта… Заложена в очертанията на църквите в романски стил – базилики и ротонди, тя се доразвива в епохата на готиката и достига апогея си в бароковата архитектура, където симетричността между лявата и дясната половина на фасадата е задължителен елемент. Но я се опитайте да намерите в природата два напълно еднакви обекта! Няма да стане… Дори капките вода не са еднакви, щом от тях се получават различни снежинки…

Срещу тези догми се изправя един самотен творец – архитект, художник и скулптор, живял в края на ХІХ и началото на ХХ век в Барселона: Антони Гауди. Той пръв се опитва да покаже нелинейната природа на нещата и я материализира в своите причудливи архитектурни фантазии… Резултатът е: къщи без нито една права линия или ъгъл, с прозорци и балкони, всеки от които е уникален и различен от другите, витиевати стълбища, пейки с формата на дървесни гъби, люспи от риби и раковини по стените, морски вълни по покривите… И цветове – много цветове в един свят, свикнал да мисли в черно и бяло…

Най-известната от тези къщи със странен външен вид и интериор и с още по-странна съдба е Casa Mila, наричана още „La Pedrera“ („Каменоломната“). Тя се намира на ул. Passeig de Gracia и е построена като дом за семейството на богатия търговец Пере Мила. Това е последната поръчка на Гауди, по която е работил между 1906 и 1912 г. След това, до края на живота си (1926 г.) той се посвещава на строителството на Sagrada Familia.
Къщата е наречена от съвременниците й иронично “La Pedrera” – “Каменоломна”, заради липсата на каквито и да било прави линии по фасадата й (сякаш някой е откъртвал камъни от нея като от каменоломна). Проектът бил изключително спорен – Гауди е имал сериозни разногласия със собствениците заради нестандартните си идеи, известно време къщата е оставена да се руши… Спасява я обявяването й за световно културно наследство от UNESCO.

Недалеч от Casa Mila, на юг по Passeig de Gracia се стига до друга уникална сграда на Гауди – Casa Batllo (къщата на Батльо), задължителна “спирка” при всяка туристическа обиколка на модернистичния квартал Eixample (“Разширението”) – наричан още “Дизайнерският град”.
Тази къща е строена между 1904 и 1907 г. и е изпълнена в откровено модернистичен стил. Фасадата й е покрита със синьо-зелена керамика, а прозорците й са странно извити – наподобява някакво морско чудовище.
Снимах отблизо сградата, прилагам и снимки (не мои) на детайли от покрива на Casa Batllo – керемидите са люспести като кожата на риба (или приказен змей?), покривът на куличката наподобява чеснова глава, глината и емайлът, обработени с натурални оксиди, придават на фасадата вид на импресионистична текстура и естетика… Някои от детайлите приличат на бедрени кости, около които се вие бръшлян… Съвременниците я наричали “къща от кости” или “прозяващия се дом”… В декорацията на зданието е взел участие и арх. Жузеп Жужол.
Не по-малко странен и нестандартен е интериорът… (снимките вътре също не са мои).
Къщата на Батльо е част от архитектурен ансамбъл, включващ още две къщи в модернистичен стил – Casa Amatller и Casa Lleu Morera.

Мъртъв ли е стилът на Гауди?… Строго погледнато, днес никой не строи така… Или ако го направи, това би се възприело като маниеризъм или откровен кич. Но идеите на Гауди са живи – в разлюлените и заоблени линии на някои съвременни сгради, напомнящи вълните на прилива, в „неправите“ ъгли и ярко оцветените фасади на други (на последните три снимки), в причудливите фигури на хора и животни по крайбрежната алея, за които ще ви разкажа в някой от следващите „фоторепортажи“…
Тези къщи може и да не ви харесат. Но ако веднъж ги видите, никога няма да ги забравите…