Първото нещо, което трябва да знаете за този великолепен град, е: Барселона е град за споделяне… Ако идвате тук за първи път, непременно го направете с някого, когото обичате… Без значение дали е съпруг, приятел, приятелка, дете или просто някой, с когото сте „на една вълна“… Някой, с когото ще ви е приятно не само да си говорите, но и да помълчите заедно – на вечерна пейка край старото пристанище Port Vell или сред причудливите форми и пълни с живот цветове на парка „Гюел“…
Уникалната атмосфера на този град е повлияна от четирима велики художници – едни от най-скандалните, новаторски и провокативни творци на изобразителното изкуство, живели някога… Досещате се за кого става дума: Антони Гауди, Пабло Пикасо, Салвадор Дали и Хуан Миро. Чувам вече как някои ми възразяват, че Гауди не е художник, а архитект… Формално е така, но ако се вгледате в неговите катедрали, къщи, фонтани, беседки и всевъзможни скулптури на животни, украсяващи сградите и пространствата около тях, ще разберете, че всеки от тези „архитектурни обекти“ е своеобразно произведение на изкуството… Един свят от пясъчни кули, къщи с морета на покривите и раковини по прозорците, усмихващи се слънца, мозайки с шарени гущерчета и растения във всички цветове на дъгата…
Антони Гауди е бил и си остава един самотник в архитектурата (а и в живота), въпреки че се смята за един от видните представители на модернизма и един от основоположниците на „ар нуво“ (направление в изкуството с доста размити граници, от края на ХІХ и началото на ХХ век). Проблемът с Гауди е, че не може да бъде имитиран… Всеки опит за буквално подражание се превръща в кич… Проектът на живота му – „пясъчната“ катедрала “La Sagrada Familia” (“Светото Семейство”) още не е завършен, макар че по него се работи усилено (строителството й започва през 1892 г., планът е строежът да приключи през 2026 г., когато се навършват 100 години от смъртта на Гауди). „Фасадата на страстта“ е дело на друг творец – каталунския скулптор Josep Subirachs и е много по-различна от „Nativity façade“ (проектирана от Гауди) – с много празни пространства, олицетворяващи голямата болка от разпъването на Христос… По мое мнение, в нея липсва онази закачлива орнаментираност, заобленост и мекота, които са в основата на първоначалния авторски замисъл.
Отблизо “La Sagrada Familia” прилича по-скоро на пясъчен замък, отколкото на католически храм; всичко в нея е странно, причудливо и неповторимо – откъдето и да я погледнеш, изглежда различно… Но в деня, когато ние я посетихме, изглеждаше така …
Picture
Антони Гауди е прекарал последните 10 години от живота си, работейки безплатно по строежа на катедралата, като живеел в една барака на това място.
Той изпипвал прецизно всеки детайл; често рушал и започвал отново – искал да я направи съвършена и неповторима …
Вгледайте се в магическия квадрат на входа: сборът от числата по всяка хоризонтала, вертикала и диагонал е равен на 33 – годините на земния живот на Иисус Христос…
Три огромни кулокрана се извисяваха над недостроените кули, а вятърът люлееше единия от тях като тръстиково стъбло…
Не посмяхме да се задържим дълго тук…
Недалеч от La Sagrada Familia, в Стария град – Barri Gotic, се намира Градската Катедрала – La Seu. Пълното й име е Catedral de la Santa Creus I Santa Eulalia.
Още в средата на IV век на това място е имало малка палеохристиянска църква. По-късно тя е разрушена и през 1058 г. е построена църква в романски стил.
Строителството на сегашната готическа катедрала е започнало през 1298 г. и в основни линии е завършено през 1460 г., но фасадата и кулите са издигнати доста по-късно – едва в края на XIX в.
С този храм са свързани няколко легенди. Според една от тях, тук са покръстени първите карибски индианци, доведени в Европа от Христофор Колумб.
Според друга, фигурата на разпънатия Иисус Христос над олтара е била на носа на флагмана на Дон Хуан Австрийски в съдбовния морски сблъсък с военноморските сили на Османската империя при Лепанто през 1571 г. По време на сражението фигурата се привела, за да избегне вражеско гюлле и е останала в малко странна поза до днес.
Църквата Santa Maria del Mar (църква на Св. Богородица, закрилница на моряците) е построена в средата на XIV в. от военноморските сили, в каталонско-готически стил (сн. 16 и 17). Според градските легенди, тя е най-обичаната църква в града (и при сградите, както и при хората, най-обичаният не е непременно най-красивият, най-богатият, най-високо издигнатият… В случая – обичта може би означава закрила… и вяра…).
Добави коментар