Представяме ви разказа на Меглена Мишева, която с удоволствие прие да е наш гост-автор, за което й благодарим! Още от нейните прекрасни писания и снимки може да разгледате в блога й.
„Казват, че за да има истинска връзка между две жени, те първо трябва хубавичко да се скарат. Само така, след като вече са опознали лошите си страни, могат да стигнат до истинско приятелство. Нещо такова се случи с Барселона и мен.
Началото
Kогато дойдох за първи в града, натоварена с безброй очаквания и фантазии, обвити в пъстър модернистичен целофан, се разочаровах и то жестоко. Беше безумно горещо, въздухът не помръдваше, не беше валяло с дни, а според миризмата на урина из уличките в стария град дори бих казала с месеци. След жестокото задръстване, в което попаднахме на влизане в града, още по-мъчителното търсене на паркинг в центъра, вече безумно изтощени и лепнещи от влагата, едва намерихме сили за обиколка на хосталите. Търсихме стаи за нощувка само в Barrio Gótico, къде другаде – всеки типичен турист търси там (това беше преди времето на booking и airbnb). Насред търсенето осъзнахме, че ще е лукс да намерим стая с прозорец, а за климати да не говорим. На финала успяхме да договорим прилична стая, направихме няколко обиколки на баровете из тесните улички, лъхна ме отново „онази“ миризма, примесена с още куп други неприятни зловония и тогава се случи немислимото – прибрах се! Аз, най-любопитният и съвестен турист на света, аз, която обожава да е на ново и непознато място, доброволно се отказах от покоряване на една от дестинациите, за които съм мечтала с години. Приятелите, с които бях, сериозно се притесниха за мен, а аз броях часовете, които ни остават в този кошмарен град, за да се махнем и отпрашим към просторните плажове на прохладна Португалия.
Втори опит
След години, едни от най-добрите ми приятели, същите тези, заради които в онова емблематично обикаляне на иберийския полуостров стигнахме и до Португалия, се преместиха в Барселона. Хубав барселонски апартамент, стара сграда, високи тавани, огромни прозорци!!!, в един от емблематичните за града квартали…Червейчето на пътешественика зачовърка. Няколко познати вече им бяха ходили на гости…хубаво било…, а и те са изпробвано добри домакини, както и приятели, които винаги ти става хубаво като видиш. Ок, ще опитам пак. Така на втория опит попаднах в свои води – въоръжена с Artticket BCN, карта за метро и много вода, започнах славната обиколка на града. Къщите на Гауди, музеи и галерии, денем и нощем обикаляхме ресторанти и барове от Ситжес до Барселона. Откриване на изложба в CCCB, концерт във Фондация Миро и т.н. С две думи – видях съвсем друг град. Барселона започна да ми харесва. Определено.
Последващи опити
Вече не бяха опити да я опозная и харесам, а от онези приятни поредни посещения на град, в който вече си бил, отметнал си туристическите точки и не ти е напрегнато, че пропускаш нещо, а ти остава само да откриеш твоите си местенца – уличка с магазини в стил Сохо; стара книжарница, най-хубавият магазин за обувки; скрит и спокоен вътрешен двор, в който да се изтегнеш на прохладно следобедно мохито насред тълпите и горещината пак в онзи същия Стар град – вече не чак толкова зловонен *
(* местните власти водят страшна битка с туристите, които ползват улиците за тоалетна – глобите от по 150 евро я правят доста успешна в последните години….).
Любовта
След години пак в Барселона беше и финалното ни сдобряване и събиране с моя човек. Няма да забравя онзи топъл мартенски ден, в който в София беше под нулата поне от около два месеца, а ние избягахме да отпразнувахме любовта си с миди и шампанско на самия бряг на морето. Мижахме от удоволствие на припек на кея на цели 22 градуса! Мисля, че никога не ми е било по-топло на сърцето и душата.
Преместването
Последваха още поредица от такива бягства, контролирани, приятни, градът се разгръщаше всеки път във все по-пълен образ. Появи се първото ми дете. Тя също беше доведена и разведена из подходящите за деца места в града. Малко по малко свикнахме дотолкова с Барселона, че тя стана нещо като наш втори дом и се превърна в нашата си дестинация за кратки бягства, особено през зимата. А тази година се случи и най-голямата промяна – преместихме се в Барселона! Така тя стана мястото, в което се роди второто ни дете.
Временно София ще бъде нашето място за романтични бягства.
Кой можеше да предположи, че нещата ще се обърнат така…“
Блог на Меглена: Culturadas.com
Добави коментар