Ла Педрера

Винаги можете да видите туристи, насочили фотоапаратите си към вълнообразната каменна фасада на Каса Милà, известна още като ла Педрера, най-сниманата и посещавана жилищна сграда на архитекта Антонио Гауди. Тя е отварена за обществен достъп през 1987г., и посетителите й могат да разгледат терасата, разположена на покрива на сградата, на която сенките от кумините се трансформират в галактически бойци.

От няколко години образа на Каса Милà е този на сива и мръсна сграда, пълна с мъх и поникнали гъби, поради замърсяването й. През 1986г. Caixa de Catalunya (Спестовната каса на Каталуня) закупува сградата и започва пълното й възстановяване, което се оказва инвестиция, наброяваща 53,5 милиона евро (включително петте милиона за покупката), на цялата сграда, от покрива до подземните помещения.

Каса Милà е проектирана като жилищна сграда: за собствениците фамилията Milà, които ангажирали основния етаж, с площ 1.323 кв.м., и за 15 наематели, като, въпреки критиките, те са се разбирали доста добре още от самото начало. Понастоящем, в сградата живеят четири семейства, които плащат наем на Caixa de Catalunya.

Каса Милà, както е истинското име на сградата, е имала доста хулители по времето на построяването си, които са в сравнявали с хангар за дирижабли или козунак. По-специално прякорът „Ла Педрера” (в превод „каменоломната”), или „каменна кариера” на каталунски, е друга форма на критика от онези времена. Известен е анекдотът, който разказва как френският политик Жорж Клемансо  пристигнал в Барселона, за да изнесе реч, но останал толкова  ужасен от вида на сградата, че заминал стремително бързо, без да изнесе обещаната реч, убеден, че не може как хората могат да живеят на такова място. Това е един добър пример как времето може да излекува всичко.

Гауди, който по това време, вече е бил изцяло отдаден на работата си по катедралата Саграда фамилия, спира работа по проекта на Ла Педрера, докато Пере Милà отказва да изплаща хонорарите му и архитектът окончателно се отказва от работа по сградата. През 1916г. случаят е разрешен съдебно в полза на Гауди. Архитектът разбира решението с помощта на преводач, тъй като е говорел само каталунски. Така, магнатът се видял принуден да ипотекира красивата си нова къща, за да може да даде 105.000 песети – истинско състояние за тогавашните времена – които в крайна сметка Гауди дарява на йезуита Игнаси Касановас с благотворителна цел.