Гост автори Екскурзии Забележителности Туризъм

Част І – ПЛОЩАДИТЕ „КАТАЛОНИЯ“, „ИСПАНИЯ“ И НАЦИОНАЛНИЯТ ДВОРЕЦ НА КАТАЛОНСКОТО ИЗКУСТВО

plaza catalunya

Сърцето на един град е Централният градски площад – обикновено най-големият в града, заобиколен от няколко емблематични сгради („голям“ е относително понятие – много зависи от мащабите на самия град…). Този древен урбанистичен модел е издържал проверката на времето – от атинската агора през римския форум, та чак до селските мегдани, площадът е мястото, където „тупти“ животът на селището…
В този смисъл Барселона има две сърца… Както, впрочем, и самата Испания… Площад „Каталония“ и площад „Испания“.
Тук отварям една скоба, за да поясня, че Каталония не е просто географска част от Испания, а обособена област със собствен език, история и култура. Каталонският е бил забранен от режима на Франко през 1939 г. (вероятно заради сепаратистките настроения на част от местното население, които са доста силни и днес). Възражда се отново през 1978 г., когато Каталония получава частична независимост и местният език отново е признат за официален, наред с испанския (кастилски). Днес на всички обществени места надписите са дву- или триезични, като първият език е испански, вторият – често английски, третият – каталонски.

Не съм лингвист, но като гледах надписите на двата езика, те ми се струваха хем много близки, хем с известни различия („Изход“ – написано на много места в метрото, на кастилски испански е „Salida“, на каталонски – „Sortida“, но повечето им думи бяха много сходни или съвсем еднакви. Може би нещо като български и македонски… Хората, говорещи кастилски и каталонски, се разбират прекрасно помежду си, и все пак за един чужденец, изучавал малко официален испански, каталонският си е истинско предизвикателство…).

Площад „Каталония“ е старият център. По средата му има широко пространство, оформено като звезда и винаги пълно с хора и гълъби, а също и два фонтана с каменни фигури, с доста зеленина около тях. Оттук започва известната улица „La Rambla“, тук завършва не по-малко известният булевард „Passeig de Gracia“, наблизо е Стария град – Barri Gotic, малко по на север са „Дизайнерският град“ и знаменитата Casa Mila… И Hard Rock Cafe има съвсем наблизо, което си е забележителност, нищо че няма 100-200-годишна история и не е на първа страница в туристическите справочници…

Другото „сърце“ на Барселона, площад „Испания“ (Placa d`Espanya) се запомня най-вече с широкия стъпаловиден булевард «Avinguda de la Reina Maria Cristina“, който започва оттук, изкачва се по хълма „Montjuic“ и свършва пред входа на Националния дворец (Palau Nacional), където се помещава Националният музей на каталонското изкуство (Museu Nacional d` Art de Catalunya – MNAC). В централната част на площада има фонтан със скулптурна композиция (но ако си бил в Рим, едва ли някой фонтан със скулптури би могъл да те впечатли…). Червената сграда от едната му страна (с форма на ротонда) е била арена за борба с бикове, но поради забраната на този вид забавления, старата арена днес е преустроена в огромен лъскав мол (там, където се е леела кръв, днес се леят пари… Както казват французите, „C`est la vie“…). Другите две сгради, които с отворените си дъги обгръщат като длани пространството на площада, са с делово предназначение: лявата е Конгресен център, дясната е свързана с мореплаването. Между тях започва стъпаловидно оформеният булевард «Avinguda de la Reina Maria Cristina“.

Пътят към Двореца минава по „Avinguda de la Reina Maria Cristina“ между Венецианските кули, които обозначават триумфалния подстъп към Изложението през 1929 г. (внушителният Palau Nacional, както и доста други обекти на Montjuic са построени за целите на Световното изложение преди 85 години). Малко по-нататък, по средата на булеварда се издигат 4 самотни (несвързани с никаква сграда) йонийски колони. Дълго гледах от различни ъгли тези огромни колони и нещо не можах да схвана техния смисъл… Не разбирам от архитектура, но за мене колоната е носещ елемент и ако не изпълнява функцията, за която е предназначена, някак си стои неестествено… Освен ако не е част от полуразрушен древногръцки храм, само че това е съвсем друга история…

Ако мразите да изкачвате стълби, не се притеснявайте – отстрани има ескалатори, които ще ви „занесат“ почти до самия Дворец. Вървях нагоре и на всеки 15-20 метра се обръщах назад, за да снимам. Гледката се променяше след всеки няколко стъпала… Най-напред погледът ти обхваща само площада в неговата цялост, после постепенно се издигаш все по-високо и пред очите ти се разстила градът като на длан… Горе, пред самия Дворец на каталонското изкуство, има широка панорамна тераса, от която гледката е наистина възхитителна! Особено вечер… На този булевард се намира прочутият „Магически фонтан“ – (Font Magica). Той е проектиран от Карлос Буигас (Carles Buigas) през 1929 г. Издигащ се на височина 50 м, осветен от цветни светлини и под акомпанимента на музика от холивудски филми, Магическият фонтан предлага грандиозно вечерно шоу – “светлина и звук”…

Върху Двореца виси транспарант с надпис: „1000 години каталонско изкуство“. Същият транспарант висеше тук и през 2010 г., когато дойдох в Барселона за първи път… Явно 4 години не са от значение, когато си говорим за цяло хилядолетие…
Едно от крилата на Двореца е посветено на миналото, другото – на съвременното изкуство от ХХ и ХХІ век. Музеят разполага с най-добрата колекция от предмети на изкуството в римски стил в света. Преди 4 години, когато влязох тук за първи път, бях с една приятелка и започнахме обиколката си с „класическия отдел“, където са изложени платната на много ренесансови майстори на четката… От картините ни гледаха портретите на хора, готови сякаш всеки миг да оживеят и да населят залите на двореца с присъствието си… Когато влязохме в отдела за модерно изкуство, първо ни посрещна едно голямо черно платно в бяла рамка. При по-внимателно вглеждане в долната част на платното окото можеше да различи някакви кафеникави нюанси на черното, без обаче да ги свърже с каквато и да било форма или смисъл… Приятелката ми ме попита какво, според мене, е това… Отговорих й първото, което ми хрумна: „Това, което гледахме досега, беше възходът на изкуството, а това, което оттук нататък ще гледаме, е неговият упадък…“ (Шегичка, разбира се… Да не ми се сърдят моите приятели-художници! В отдела за съвременно изкуство са изложени много интересни неща, които си заслужава да бъдат видeни. Лесно им е било на ренесансовите художници да са оригинални – предшествениците им са рисували религиозни фигури на златен фон и дори не са познавали перспективата…).

Излизайки от Двореца на каталонското изкуство, попаднахме на група улични музиканти, които свиреха много особена, типично испанска музика и го правеха невероятно добре! Наистина, трябва да си доста добър, за да си позволиш да изнасяш концерт на такова място… Дори да си уличен музикант. Хората, дошли тук, отварят очите и душите си за красивото – след толкова „висока летва“ всеки фалш би бил непоносим…
Като цяло, по улиците на космополитните градове, в парковете или в метрото можете да чуете музикални изпълнения на отлични професионалисти… Съдбата не винаги е благосклонна към таланта – същото важи и за публиката, но това е друга тема (някой ден ще пиша и за това)…

Леда Трифонова

Създател на сайта "За Барселона", Леда се влюбва в каталунската столица от пръв поглед и заживява щастливо тук. Вярва, че има енергия/сила, която движи нещата да се случват по точно определен начин в точно определен момент и се наслаждава на възможността да бъде част от този момент.
Следи @ledabarcelona и @3abarcelona в Инстаграм.

Добави коментар

Кликни тук за да добавиш коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Самолетни билети

Намери хотел в Барселона

Booking.com
    wpChatIcon