"Тук можеш да откриеш себе си, но може и да се загубиш."- интервю с Мария от Шумен

Да се запознаем:
Мария Русева, 26 г, Шумен
От колко години си в Барселона? 
Около 3 години, с кратки прекъсвания.
С кого живееш тук? С близки роднини
Какво работиш? В туризма, хостесa, промоутър
Спомняш ли си с какви очаквания тръгна към Барселона?
Решението да замина беше спонтанно и дойдох с немалки очаквания за повече възможности за личностно и кариерно развитие, както и заради хубавия климат и многото забавления.
Трудно ли ти беше да напуснеш родината? 
Всъщност трудното беше не когато тръгвах, защото самото заминаване беше еуфорично, все пак ново място, по-голям град и с безброй мечти…Трудното беше моментът, в който

дойде носталгията за всичко, което съм имала в България и вече нямах около себе си. От семейство и приятели не се бях разделяла. Имах и сериозна връзка. Беше може би около третия месец от пристигането ми, когато започна много да ми липсва начинът ми на живот в България.
От къде намери информация за живота в града? Помогна ли ти някой?
Вече бях идвала веднъж, през лятната ваканция, през август  2003 г. Разбира се, имам огромния късмет да имам близки в Барселона, които да ми осигурят покрив над главата  и голяма доза сигурност и спокойствие, както и една тогава само позната, а в последствие една от най-добрите ми приятелки, която ме запозна с нейния кръг от българи приятели. От всички тях черпех информация  за живота тук.
Първи стъпки  и впечатления от Барселона? Кое ти направи най-силно впечатление в града?
Първите стъпки бяха оформянето на необходимата документация за пребиваване в града, ориентирането с транспорта и търсенето на езиков курс. Всичко това придружено с разходки и опознаване на града. Най-силно впечатление ми направи инфраструктурата и чистотата, да не говорим за слънцето, плажа и палмите.
Знаеше ли езика от преди това? Как го научи? Говориш ли каталунски?
Докато бях още в България се опитвах да понауча някои основни граматически правила и най-използваните изрази, но когато дойдох се оказа, че все едно нищо не съм учила. Записах се на езиков курс, благодарение на който доста напреднах, но истински започнах да разбирам и говоря около месец след започване на работа. Каталунски не говоря все още, използвам само основни фрази, но го разбирам.
Трудно ли си намери квартира? Частно или чрез агенция беше?
Не  ми се е налагало да търся, но когато дойде моментът най-вероятно ще търся и по двата начина. От всички разкази на приятели съм се убедила, че е доста трудно.
Какви са спомените ти за първата квартира? 
Все още живея там. Беше ми трудно да свикна с размерите на стаята си, толкова малка, с малък прозорец, където се обърна и все се удрях в някой ръб, а с времето и вещите ми се увеличават и все по-тясно ми става…

Как си намери първата работа тук?
Чрез изпратено CV в един от най-известните сайтове за работа InfoJobs.
Имаш ли много приятели българи в Барселона? 
Да, и всички са страхотни! Много се радвам, че животът ме срещна с тях, страшно много си помагаме и разчитаме едни на други, и както си му е редът излизаме и се забавляваме.
Кое най-много ти липсва от България?
Освен семейството, приятелите и кучето ми, възможността постоянно да разбирам всичко (от езикова гледна точка). Също и сиренето, киселото мляко, баничките с боза, както и други типични нещица за хапване, липсват ми и готините български заведения, направени със стил, но въпреки това с нормални цени.
Считаш ли се за реализирал се тук? Доволен ли си от работата и живота си тук?
От финансова гледна точка „да” и за двата въпроса. Работата и живота…винаги има моменти на възходи и падения. В работата си се старая много и давам всичко от себе си, никога не съм се спотайвала или мързелувала. Това ми носи не само лично удовлетворение, но и респект от страна на работодателите ми. Реализирана бих се чувствала, когато тук открия нещото, с което искам най-много да се занимавам. Спрямо краткосрочните цели, които си поставям, да, считам се за реализирала се. Доволна съм от живота си, защото дори и да е трудно, дори и да ми липсват много хора, някакси се чувствам по-спокойна и позитивна тук. Може би от климата и слънцето, може би заради кръгът ми от амбициозни и мъдри приятели, може би просто хората тук не са чак толкова намръщени и постоянно оплакващи се колко са зле…
Какви са плановете ти в личен и професионален план?
Хаотични, точно такива са ми плановете. Решила съм да действам по- импулсивно, точно и затова през последните 2 месеца смених 3 различни работи. Търся себе си, търся това, което най-много ми приляга да правя, без да загубвам връзката със заобикалящия ме свят.
В Испания или България искаш да остарееш?
Не знам къде. Времето ще си покаже. Но тук определено мнозинството от възрастни хора живеят по-добре…

Разкажи ни малко за професията, която си избрала.
Работя в туризма. Доскоро като  хостеса, или викач, или public relations, както и да му кажем, все ще означава лицето на фирмата (в моя случай – ресторант) пред клиентите. Работа е динамична, свързана е с много контактуване, на много езици, много усмивки и добро настроение. В близко бъдеще очаквам да започна като промоутър във duty-free магазините на летището.
Учила ли си по специалността?
Да, завършила съм бакалавър Туризъм.
Как намери сегашната си работа?
Чрез позната, която работи там. Тя ми каза за офертата, а и ми се стори отлична възможност да променя малко секторът в туризма.
Стига ли ти заплатата за да живееш нормално?
Да, разбира се, без да прекалявам с разходите, правя си сметката, но винаги може и повече.
Какво е отношението на колегите ти към теб като чужденец? И въобще на местните?
Като се замисля съм срещала по-лошо отношение от други чужденци, отколкото от местните. Макар че каталунците са по-особен характер и понякога само чрез израза си, могат да ти покажат, че не им допадаш, щом не си тукашен и особено, когато не говориш техния език. Това е изключително дразнещо. Иначе в началото, когато не можех да се изразявам добре на испански, срещах голямо разбиране и помощ от страна на колегите, бяха отзивчиви и подхождаха с много търпение към мен. Не съм усетила кой знае каква дискриминация, защото с широка усмивка се старая навсякъде и у всеки да създавам добро впечатление.
Това ли е което реално си мечтал да работиш? Ако не- кое тогава?
Всички знаем колко динамичен е туризмът като сфера на работа.  Мен ме изтощава много бързо психически, макар че с всичко се свиква. Опитвам се да променя посоката на развитието си, като запазя частта, която ми харесва, а другата я променя. Бавно и търпеливо – две неща, характерни за тук poco a poco…
Лични предпочитания:
Кое испанско/ каталунско ястие ти е любимо?
Fideua de marisco, Jamón y pan con tomate, patatas bravas, croquetas.
Къде обичаш да ходиш на плаж през лятото тук?
Castelldefels, Gava, Sitges
Ако трябва да препоръчаш на приятел да посети някое малко известно интересно място в Барселона, кое би било? 
Хм, малко известно…има един парк, до който трудно се стига, казва се el Laberint (Лабиринтът) и страшно много ми харесва, там се откъсваш от забързаността на градът и можеш да релаксираш на спокойствие.
Любимо кафе/бар/ресторант/дискотека? 
Кафе: El bosc de les fades (La Rambla, Museu de cera),  John Duck (El Prat de Llobregat)
Бар: хотел W – барът на 26 етаж и терасата с басейна, Fosberry (Castelldefels)
Ресторант: La Torre d’Alta mar, Shoko, WOK Arenas
Дискотека: Opium Mar
Довърши фразата “Барселона е слънчево приключение!”
Допълнително:
В Барселона може да ти се случи всичко… Тя е невероятен град, динамичен и забързан, но може да бъде тих и спокоен, зависи от теб. Барселона ти предлага безброй занимания, забавления, възможности и почти цяла година ясно слънце.  Можеш да луднеш ако излезаш по време на сезонните намаления или когато има мач на Барса или пък на Сан Хуан, но може и да поскучаеш ако чакаш на опашка в магазина или пък завали. Тук можеш да откриеш себе си, но може и да се загубиш, но и в двата случая ще ти бъде интересно. Изненади дебнат отвсякъде! Заслужава си да поживееш тук!