Ако заобиколите Двореца на каталонското изкуство по една от страничните алеи, от другата страна на хълма Montjuic ви очаква „Испанското село“ (Poble Espanyol). Вляво от пътя се намира футуристичната, висока 188 м -комуникационна кула Torre de Calatrava, а някъде край нея остават сградите на Anella Olimpica (“Олимпийския кръг”) – комплекс от спортни съоръжения, изградени във връзка с Олимпийските игри през 1992 г., чиито домакин е Барселона.
С “Испанското село” в началото не ни провървя – изгубихме се в лабиринт от алеи, стълбички в стил „Гауди“ и зеленина, но вход така и не можехме да намерим… Накрая все пак успяхме – и попаднахме в едно пространство, където на няколко декара площ е представено архитектурното и културно многообразие на страната от различните й историко-географски области.
Poble Espanyol е построено за Световното изложение през 1929 г. и първоначалният план е бил да се разруши след края на Изложението, но впоследствие, за щастие на туристите, решението е отменено и днес тук могат да се видят емблематични исторически сгради и автентични занаяти от всички краища на Испания. За разлика от „Мини Европата“ в Амстердам, тук постройките са в естествена големина… Така например, можеш да се разходиш по уличка в Андалусия, без изобщо кракът ти да е стъпвал там… (това, разбира се, е привидно – не можеш да почувстваш истински Андалусия, ако не си се потопил в атмосферата й „на място“… Няколко бели варосани къщи с арки и виещи се асми съвсем не са достатъчни…).
От ресторантчето, където отседнахме да хапнем (любопитни към изкушенията на местната кухня), се откриваше много приятна гледка към „Пласа Кастеляна“. Един гълъб ни правеше компания, нехаещ за многобройните и шумни туристи наоколо…
Вниманието ми привлече копието на една постройка, различна от всичко друго наоколо – Камбанарията от Утебо. Оригиналът на тази величествена камбанария датира от 1544 г. и представлява изключително съчетание от късно готически и мудехарски стил. Мудехарите са мюсюлмани, които в хода на Реконкистата остават в отвоюваните от християнските кралства територии. Те строят сгради с майсторски арабски техники, които се характеризират с използването на тънки цветни керамични плочки и декорации с геометрични фигури. По мое мнение, в еклектиката от архитектурни елементи няма нищо лошо – стига да е направена с мярка и вкус… „Чистите стилове“ са нещо като „чистите раси“ – лесно разпознаваеми, но ако видиш 10 съвършено изглеждащи техни представители един след друг, 11-тия няма да те впечатли с нищо, дори сам по себе си (чисто естетически погледнато), да е красив…
Добави коментар