Ако центърът е сърцето на един крайбрежен град, пристанището е душата му… Тук си дават среща преходното и вечното, радостта и тъгата, болката и надеждата… Тук мечтите се раждат и тръгват на път, разперили корабни платна вместо криле…
И мирише на пържена риба, на сол и море, на лято и любов…
Не можеш да твърдиш, че познаваш един крайбрежен град, ако не си се разходил по пристанището му вечер, когато пламват светлините на яхтите и рибните ресторантчета наоколо, когато плажовете опустяват, а небето се населява със звезди и заедно с вечерния бриз по кожата ти пролазват спомени…
Пристанището на един град е вратата, през която времето идва и си отива, променяйки всичко наоколо…
Само морето и небето остават – древни и вечни, преливащи във всички оттенъци от най-светлосиньото до най-дълбокото черно…
Като очите на Бог…
Добави коментар