Обикновено българите в Барселона не се събират.
Обикновено на културни събития има малко хора.
Обикновено хората не четат в днешно време.
Но днес бе необикновен ден!
На срещата ни с Виктория Бешлийска, авторката на романите “Глина”, “Нишка” и “Сърце”, дойдоха повече българи от очакваното.
Оказа се, че всъщност може да сме много сплотени и да трептим в едно с енергията на творческото писане.
Също така книгите на най-добрата българска писателка за 2024 се изкупиха за минути. Хората четат! Който търси, намира време за това измежду забързаното ежедневие.
Виктория очарова със смиреното си присъствие и увлекателния разказ за “раждането” на нейните популярни романи. Беше подготвила кратка работилница по творческо писане, като ни даде интересни техники за създаване на увлекателни истории. И така, в следващите редове ще се опитам да пресъздам нова версия на това упражнение, което всъщност беше по следното задание:
“Създайте кратка история с 3 думи….”
За тази статия ще използвам следните 3 думи: глина, сърце, нишка.
Да започваме!
„Нишката на сърцето
Когато Елена пристигна в Барселона, имаше само един куфар, малко спестени пари и едно обещание към себе си – че ще успее. Напусна България с идеята за нов живот, нови възможности, но никой не ѝ каза, че първите месеци ще бъдат самота, несигурност и безкрайни търсения.
Работеше каквото намери – чистеше, гледаше деца, сервираше. Всеки ден вървеше по улиците на града, но не се чувстваше част от него. До деня, в който съдбата не я отведе на едно странно място – малко ателие в стар квартал, където възрастен каталонец оформяше глина с ръцете си.
— Искаш ли да опиташ? — попита той, без дори да вдигне поглед.
Елена се поколеба, но седна. Пръстите ѝ потънаха в меката глина, а усещането беше… познато. Детството, когато месеше питки с баба си, когато калта полепваше по ръцете ѝ, когато всичко беше просто и истинско.
— Работила ли си с глина преди? — попита мъжът.
— Не. Но… някак си усещам, че трябва.
Така започна всичко. След работа идваше в ателието, оформяше съдове, експериментираше. Скоро започна да вплита в творбите си тънки нишки – тънки линии, напомнящи български шевици. Не го правеше умишлено, просто ръцете ѝ сами водеха движенията.
— Какво означават тези мотиви? — попита я веднъж каталонецът.
— Вярвам, че те са нишка. Свързват ме с дома, със семейството ми.
— Тогава ги запази. Твоето изкуство трябва да има сърце.
Месеци по-късно Елена вече имаше своя малка колекция. Един ден, докато подреждаше новите си съдове, в ателието влезе млада жена и дълго разглеждаше творбите.
— Това е българска шевица, нали? — попита тихо.
Елена кимна.
— Аз съм българка. Живея тук от десет години. Понякога ми липсва домът… но като гледам тези линии, усещам нещо познато.
Двете се загледаха една в друга. После се усмихнаха.
В този момент Елена осъзна, че нишката, която я свързваше с дома, вече не беше толкова далеч. Носеше я в ръцете си. В глината. В сърцето си.
Барселона вече не беше просто град. Беше място, където парченцата ѝ започваха да се събират отново.“
И така, след днешната среща съм вдъхновена и обнадеждена. Щастлива съм, че животът ни среща с прекрасни души. Това е истинското богатство!
Благодаря на Гергана Ненчева за поканата да участвам в организацията на тази среща, на Виктория Бешлийска за участието, на Артхост за красивата зала и на всички вас, които дойдохте и не спирате да поддържате българската нишка зад граница!
До нови срещи!
P.S. Има по няколко бройки книги от трите романа, ако желаете да поръчате в Барселона, свържете се с мен на тел.666840178 Леда
![](https://sp-ao.shortpixel.ai/client/to_auto,q_glossy,ret_img,w_900,h_675/https://www.zabarcelona.com/wp-content/uploads/2025/02/IMG_5828-1.jpeg)
![](https://sp-ao.shortpixel.ai/client/to_auto,q_glossy,ret_img,w_768,h_1024/https://www.zabarcelona.com/wp-content/uploads/2025/02/IMG_5817-1-768x1024.jpg)
![](https://sp-ao.shortpixel.ai/client/to_auto,q_glossy,ret_img,w_900,h_675/https://www.zabarcelona.com/wp-content/uploads/2025/02/IMG_5825-1.jpeg)
![](https://sp-ao.shortpixel.ai/client/to_auto,q_glossy,ret_img,w_768,h_1024/https://www.zabarcelona.com/wp-content/uploads/2025/02/IMG_5855-1-768x1024.jpeg)
Добави коментар