Хората, които поддържат искрицата на българското жива (ЧАСТ II)

В част първа ви запознахме с историята и структурата на българското неделно училище в Барселона. Вече знаем кой стои зад създаването на това толкова важно средище на нашите сънародници и техните деца. Това, което движи колелото на прогреса в случая, са хората, които ежедневно отдават от времето и усилията си, за да може този проект да продължава да съществува и да се развива. Искаме да отделим специално място да разкажем за преподавателите в българското училище. А те са:
Стоянка Колева– училищен ръководител и начален учител
Недка Тръмбева- подготвителната група
Илиана Т. Илиева-Дъбова– история и география на България
Петко Костов– изобразително изкуство
Геновева Игнатова- български език
Венцислав Ангелов– български народни танци

Още когато училището е било просто един проект на Асоциацията „Свети Георги“, Стоянка Колева пуска обява във вестник „Нова дума“, че търсят учители. Тази обява променя съдбите на 4-ма сънародници, които живеят в Каталуния. Всички те са подходящи кандидати и с радост приемат работата като преподаватели в бъдещото неделно училище. Това са учителите по история и география, български език, изобразитлено изкуство и народни танци. Преди почти 5 години се сформира екипът, който толкова добре се сработва, че и до ден днешен не е имало промени в него. А от тази година има и нов  член, това е началната учителка Недка Тръмбева. Тя се присъединява към училището поради необходимостта от въвеждането на подготвителна група. „Всички дойдоха с голям ентусиазъм да създадем нещо българско!“, споделя Стоянка Колева. Но само с ентусиазъм не се става учител. Преди няколко години не е имало задължително изискване за педагогическо образование, но „тази грешка бързо бива поправена от Министерството на образованието и науката“. Днес, за да стане човек преподавател в неделно училище в чужбина (а и в България) са необходими квалификация и специално образование като педагог. Не може всеки с добра воля и усет към работа с деца да преподава. Всяка година се изпраща подробна информация към Министерството за това, кои са учителите и копие от техните дипломи, за да се докаже, че имат педагогическа правоспособност и да бъдат одобрени като такива.

Срещнах се с преподавателките Илиана Т. Илиева-Дъбова и Геновева Игнатова, които ми разказаха малко повече за себе си.Г-жа Илиева-Дъбова побърза да сподели колко е доволна от новото разположение на българското училище. Въпреки, че сградата, в която се намират, е от самото начало на 20-ти век, тя е един „пример за това, как може стара сграда да се използва по модерен начин.“ Условията са повече от добри, защото разполагат с много хубава техника. Има аудиовизуални устройства, прожектори и интернет, с ограничен достъп към странични сайтове като фейсбук например. Така се осъществява контрол в испанското училище. Илияна Илиева- Дъбова признава, че всичко това е един голям шанс, от който могат да се възползват българските ученици тук. Тя пристига в Испания през 2007 година. Винаги се е интересувала от българските училища зад граница и един ден вижда обява за учител по история и география във Валенсия. Това е една изключително рядка и „тежка“ специалност. По онова време Илиана живее в малко селце, наречено на името на Свети Константин- Constantí, което е твърде далеч от Валенсия. „Смята се, че това селце е построено по времето, когато е построен и Константинопол и оттам идва и името му.“ (Тези и още много интересни факти може да прочетете в блоговете на Илиана- за интересното около нас, образователен блог, българите в Тарагона, както и множество нейни публикации във фейсбук.)
Малко след това вижда обявата във вестник „Нова дума“ за учител с такава специалност в Барселона. Така и се присъединява към екипа. В момента живее в град Reus и всяка събота пътува по 112 км с влак, за да може да преподава на българските деца. По същия начин пътува и г-жа Геновева Игнатова, която живее също извън Барселона, в Mollet del Vallès. И двете си осигуряват сами средствата за транспорт.

Преподавателките споделиха, че е много важно отношението на родителите вкъщи, дали те говорят на децата им на родния език. Имало е и случаи, в които е трудно на учениците да проговорят на бългаpски. Изключително трудно е да се научи и запази майчиния език в условията на живота в чуждбина.  Училището е мястото, където се изгражда националната идентичност и е нормално децата, които посещават 5 дни в седмицата училища, в които общуват по цял ден на каталунски и испански, да приемат местната култура много по-лесно. Точно тук е голяма ролята на родителите да дадат възможност на децата си, които се развиват като самостоятелни личности, да имат право на избор в изучаването на езици и обичаи. „Това, което поддържа жив българския дух в Барселона, е българското училище тук.“ Случвало се е децата, които посещават неделното училище да са казвали на госпожите, че им се иска да ходят по цяла седмица само в българско училище. Те също така са много любопитни да узнаят повече за родината. Когато са им показвали снимки и презентации на красивата природа в България, са били изумени, че тези невероятни места се намират в родината ни.
Възмутени от коментара ми, че много хора все още не знаят за съществуването на българското училище, преподавателките ми отвърнаха с една поговорка: “ Който си има брада, той си има бръснач.“ Те лично от самото създаване на училището през 2008 година тръбят навсякъде за него и няма как, който търси, да не намери, че има училище в Барселона. Излиза веднага в интернет. Друг е въпросът, че има хора, които по една или друга причина не желаят децата им да посещават съботните заниманията по българските уроци. Въпрос на избор е все пак. Въпреки всичко учителките, както и директорката, се надяват броят на децата записани в училището да расте. Надяват се също българската общност в Барселона да се активира, по пример на тази във Валенсия и да се сформират по-често сбирки и културни мероприятия. Засега българското училище е средището на българщината тук. Много хора идват на тържествата, организирани по случай големите празници и има интерес.

Разказва, че децата много обичат да правят тематични картички, да рисуват и изработват всякакви неща. Участват на международни изложения и получават всяка година грамоти от Агенцията за българите в чужбина. За всяко тържество се подготвят рисунки. Неудобство в тукашното испанско училище е, че няма къде да имат постоянно изложени нещата на българските деца. Но пък условията като цяло са много добри за провеждане на часовете.
Сподели още, че подготвят голяма изложба в галерията на българския Артхостал по случай 1-ви юни. Ще очакваме с нетърпение събитието!
Петко запознава Венцислав Ангелов с директорката и така допринася за намирането на хореограф за българските народни танци. Двамата се познават още от преди.
Младият г-н Ангелов, родом от Петрич, разказа, че е завършил специалност „хореография“ в Благоевград, след което пристига в Испания. Преподава български фолклор и народни танци сутрин на малките ученици, а от

За щастие от Министерството на образованието и науката им отпускат малко пари, за да могат да си набавят автентични костюми. Но с течение на времето нараства броят на хората в групата и в момента има липса на народни носии, оплака се хореографът. Мечтатa му е да не се губи българското и да идват повече хора да се забавляват с народните танци. Засега има около 15 човека, от които има и каталунци. Не е изключено вбъдеще да се направи по-професионален ансамбъл, който да има готовност с хореографии, които ще представят страната ни по различни международни участия. Досега Венци е канен на участия и дори да преподава семинари по български народни танци на каталунци. От арменската общност са поканили българската група да участва в тяхното тържество за 1-ви юни. Остава да намерят зала, и ако това стане, ще имат участие и нашите танцьори.