В Барселона на всеки ъгъл се вижда магията на уникалните проекти, които редица архитекти в миналото са реализирали. Сред най-известните и отличителни са сградите, построени по планове на Антонио Гауди. Но кой е той и как стига до реализирането на такива мащабни строителства, четете в историята за него, която описваме в тази статия:
Великият модернист Антони Гауди е роден на 25-ти юни 1852 година и умира на 10-ти юни 1926 година.
В официалните документи е записан, като роден в Реус, място където е кръстен в местната църква, но многократно той самият казва, че е от Риудомс, от където произлиза неговата фамилия по бащина линия.
И двете селища се намират в Каталония, една от 19-те провинции на Кралство Испания.
Антонио Гауди е най-малкият от общо петте деца на фамилията. Всички негови братя и сестри умират преди да навършат 40 години.
Загубата на близки роднини в ранна юношеска възраст го променя и той често присъства на молитви в църковни храмове.
Бащата на Гауди Францес е занаятчия, който се занимава с производството на медни казани и съдове. Това е и една от причините Антонио Гауди още от малък да придобие умения да работи с метал.
Различен от другите деца на своята възраст Гауди е страдал от детски паралич, болест, която е възпрепятствала движението, нещо което го е накарало да изследва природата и да я изучава. Самият той казва “ Моят първи учител е творецът Господ Бог, а аз съм негов ученик „.
В детска възраст Гауди е бил болнаво дете, което оформя и неговия характер, като саможив и несоциален. Може би поради тази причина в зряла възраст става заклет вегетарианец и дори извършва постоянни пости, които едва не отнемат живота му през 1894 година.
През 1878 година Антони Гауди се лицензира, като Архитект в университета в Барселона, като ректорът на Университета изрича, прословутата фраза по време на връчване на дипломи на бъдещите архитекти „Дадохме диплома на един луд човек или на един гений, времето ще го покаже “ …
Гауди е среден ученик, който дори е късан многократно на изпити по рисуване, но самият той отделя много време в библиотеката на Университета, за да изучава предмети и дисциплини към които проявява интерес.
Първата обществена поръчка, която младия току-що дипломиран архитект приема е изграждането на два лампиона на Кралския площад през 1879 година. Работи като помощник на известни архитектурни студия и набира опит и знания и му се отдава възможността през 1878 година на световното изложение в Париж да проектира и изгради щанда за ръкавици на една Испанска марка, която не остава незабелязана от Еусебио Гуей и това е моментът, в който двамата по-късно след завръщането на Гуей в Барселона се запознават.
Еусебио Гуей е виден индустриалец с множество текстилни фабрики, политик, филантроп, писател и виден общественик в Каталония.
Приятелството, което се заражда между никому известен архитект все още и приказно богатия индустриалец създава възможността на гения на модернизма Антонио Гауди да изрази своите творчески умения. Проектира и изгражда за видния индустриалец неговия дом-Палатът Гуей, който завършва през 1888 година.По-късно изгражда лятната резиденция на Гуей, винените погреби на Еусебио Гуей, парк Гуей- един незавършен проект, който е сред най-посещаваните паркове в Барселона.
Любовта му към природата го кара да търси отговори в загадката на нейното съвършенство и да пресъздава нейните форми в своите творби.
Неуморен изследовател, той става член на туристическата асоциация на Каталония през 1879 година и посещава голяма част от природните забележителностите на провинцията.
През 1868 година се премества да учи в Барселона.
В началото живеят с по-големия си брат Францес, който изучава медицина и едва на 25 годни през 1876 година умира от неизвестно заболяване. Няколко месеца по-късно майката на Антонио Гауди умира от мъка по смъртта на сина й.
Тези две загуби на близки членове от фамилията на Гауди, променят коренно неговия характер и той започва да отделя повече време в уединение и молитви в църковните храмове, които има в Барселона по това време. Любим църковен храм на Гауди е църквата в Готическия квартал Фелипе Нери, която носи името на едноименния светец.
Ежедневните са молитвите и посещенията, които той извършва в този храм, отдалечен на близо 4 км от Саграда Фамилия, великата проектирана от него недостроената църква, в която живее в последните години от живота си. На път към любимия си храм Фелипе Нерри през 1926 година го блъска трамвай, който се движи с максимална скорост от 10 км в час. За да избегне сблъсъка с идващ към него трамвай, той прави две бързи крачки назад и има печалната съдба да бъде блъснат от преминаващия в другата посока трамвай. Облечен в работни дрехи, брадясал и мръсен, без документи и пари в себе си, никой не е желаел да му окаже помощ и дълго време лежи, докато се намират граждани, които го извозват до болница за бедни, където няколко дни по-късно е разпознат от един от неговите помощници в изграждането на храма Саграда Фамилия или Свещеното семейство. Няколко дни по късно на 10 юни 1926, след трагичния сблъсък , Гауди умира от вътрешни рани и кръвоизливи. Организира се грандиозно поклонение, на което присъстват голяма част от месното население, като с разрешение на римския Папа по това време го погребват в храма на Саграда Фамилия.
Антонио Гауди оставя 17 обекта изградени, като 14 от тях се намират на територията на Каталония.
Саграда Фамилия е творбата на живота му и може би най-известната съвременна църква в строеж в света.
Антонио Гауди приема през 1883 година да завърши започната квартална църква от архитекта Франсиско де Вияр, като изцяло изменя облика на готическия храм и поставя основите на модернизма. Едва на 31-годишна възраст младият архитект Гауди започва проектирането, на „творбата на живота си“, както казва самият той и приключва работа след трагичния инцидент и момента на сблъсъка с трамвай през 1926 година, когато Гауди е на 73 годишна възраст.
Гауди живее от момента, в който започва своето обучение в Барселона, в различни апартаменти под наем, като през 1906 година заживява в пилотната къща-мостра на незавършения негов проект Парк Гуей, проектиране от негов приятел и приближен помощник Францес Беренгуер.
В понастоящем къщата-музей на Антонио Гауди, архитектът живее със своята племенница и своя баща.
Антонио Гауди няма наследници, като е направил два неуспешни опита да създаде семейство и дори вдовицата, на която предлага да стане негова съпруга, става монахиня 2 седмици след предложението. Отдава се изцяло на работа и своите проекти, като напълно съзнавайки в последните години от живота си, че няма да успее да завърши Саграда Фамилия приживе, започва да изгражда макети от гипс и отделя време за цялостния проектоплан.
Характерно за твореца е, че не обича да изгражда чертежи и още по-малко присъщо за него е, че не води записки.
Въвежда триизмерните макети в мащаб, като иноватор за времето.
Съдбоносни за него са годините в началото на 20 век. Загубва своята фамилия, голяма част от приятелите си и архитектите с които работи, както и своя покровител, работодател и добър приятел Еусебио Гуей.
Антонио Гауди казва “ Големите ми приятели са мъртви, нямам фамилия, нямам клиенти, нямам богатство, нямам нищо. Така изцяло мога да се отдам на строежа на храма Саграда фамилия“
В последните години от живота живее в една от работилниците си в храма.
Въпреки, че приживе Антонио Гауди оставя и изгражда множество гипсови макети и модели, как трябва да изглежда завършената Саграда Фамилия, голяма част от тях са разрушени и опожарени по време на гражданската война в Испания през 1936-1939 година. Съвременният облик на храма се изгражда от спомени и предания на приближени до твореца артисти и архитекти. Спорен е фактът за облика на западната фасада на Саграда Фамилия, изградена от Жозеп Мария Субиракс пресъздаваща последните моменти от живота на Христос. Коренно различие в стилове и геометрични и футуристично праволинейни изградени образи, несъответстващи на каноните на изградени църква, предизвикват всевъзможни критики и негодувания.
Геният на Каталонския модернизъм остава траен отпечатък върху съвременната архитектура на Барселона, със своите иновативни идеи и футуристични концепции. Възможността да изразява своите идеи и да ги изгражда с всички градивни елементи, както и фактът, че той освен архитект е и декоратор и изгражда вътрешния дизайн на своите обекти, го правят уникален и неповторим.
Статията изготви:
Виктор Гачуров- екскурзовод в Барселона
Facebook: Екскурзовод в Барселона
Ало, екскурзоводът! Гуей ли е или Гюел меценатът на Гауди? Като пишеш на български от испански ли транскрибираш?
Здравейте, Калина! В българските текстове могат да се срещнат и двата варианта- Парк Гуей и Парк Гюел. Тонът Ви можеше да е по-адекватен…Знаете къде се намира хикса на страницата, нали?