Наскоро прочетох един мотивационен пост, който гласеше следното „понякога изграждаме стени около нас не за да държим хората навън, а за да видим кой ще си направи труда да ги прескочи”. Просто трябваше да го коментирам!
Дори да ви звучи вдъхновяващо, това не е… повтарям НЕ Е здравословен начин на общуване. Тази нагласа граничи с манипулация, постоянно тестване на близките, липса на доверие и самочувствие. Колкото и депресиращо да звучи, хората които са уверени в себе си и знаят какво искат, рядко се поддават на такава манипулация и още по-рядко се съгласяват да бъдат тествани.
Животът е достатъчно труден и рано или късно някое истинско предизвикателство ще ти покаже дали на някого може да му се има доверие, дали е отговорен и грижовен. Форсирането на такива „перипети”, създадени от самия теб, граничи с истерично търсене на внимание, а то гони истински сериозните хора.
Но как, КАК да знаем кой е подходящ партньор? Кой е верен приятел? Кой ще се отзове? Също така е важно да знаем кой истински уважава личното ни пространство, стремежите ни, личността и качествата ни.
Съществува изкуството да поставяш граници.
Границите са здравословен ред, чрез който комуникираме какво ни е приятно, какво не, на какво сме готови в дадена ситуация. Те чертаят картата на зоната, в която допускаме този или онзи в живота си. С помощта им учим себе си и другите на изкуството да се общува. Този процес не спира никога. Наскоро разбрах, че моя близка, която познавам от десет години, не обича да споделя свои проблеми по чужда инициатива, тоест ако един ден сподели за проблем, на следващия не й е приятно да я питам за същия. Друг на нейно място би се обидил, ако сподели свой проблем и след няколко дни не бъде попитан как вървят нещата, но не и тя, сега го знам – без драми! Учим се напрекъснато. Добрите приятели запомнят тези неща, или искрено се извиняват, ако са забравили.
Примерите са необятни, но важното е едно – не трябва да се стои в затвора на собствените ни убеждения, че някой трябва едва ли не да разбие вратата, за да му се отдадем и да спечели любовта или приятелството ни. Напротив! По-добре е да комуникираме градивно зоната на общуване, която е комфортна за нас и да я разширяваме лека полека с всяка интеракция, която имаме с някого. Дори не е важно колко сме интровертни или екстровертни (може да сме открити към колкото малко хора си искаме, поне за начало). Дори не е нужно да имаме конкретна идея, какъв ще е крайният резултат от интеракциите ни с другите. Просто може да се понесем по течението, наречено живот и да оставим времето и препядствията, през които неминуемо ще ни се наложи да минем, да моделират лека полека връзките ни с другите.
По-открити или по-затворени, всички имаме зона, в която допускаме други хора. Но ако живееш с идеята, че някой трябва да те спечели преди изобщо да те е опознал… това просто не е реалистично.
Отговори си на въпроса защо е така (сам или в терапия все едно) и съм сигурна, че така много от проблемите във връзките ти ще започнат да изчезват.
Автор на статията: Мила Петкова, психоаналитик в Барселона.
Повече за мила четете тук или на Фейсбук страницата й Mipsy
Стани гост-автор в сайта ни, пиши ни на contact@zabarcelona.com.
Добави коментар