Имах удоволствието да интервюирам една дама от Барселона с големи успехи в своята сфера. Тя е сценарист, режисьор и продуцент, носител на престижни награди. Майя Виткова-Косев споделя своя опит и мнение как може да излезем заедно от тази криза:
Коя е Майя Виктова-Косев?
Родена съм в София. Завърших кинорежисура в НАТФИЗ през 2001-а и продуцентство в EAVE (European Audiovisual Entrepreneurs) през 2017 година. Съчетавам три професии – сценарист, режисьор и продуцент – в една.
През 2009-а основах компанията си „Виктория Филмс”. Премиерата на дебютния ми пълнометражен игрален филм “Виктория” (Viktoria) се състоя в рамките на най-значимия фестивал за независимо кино в света – “Сънданс” (Sundance) – на Робърт Редфорд. Филмът е с над 70 международни селекции и е носител на 10 награди. “Виктория” бе високо оценен от водещи издания като Hollywood Reporter, IndieWire, Vogue Magazine, Screen International, Filmmaker Magazine и др., и поставен на 4-то място сред най-добрите филми за 2016 година на списание The New Yorker.
На прожекцията на “Виктория” в Барселона през януари 2016-а срещнах съпруга си, класически музикант от Симфоничния оркестър на Барселона (OBC: Orquestra Simfònica de Barcelona i Nacional de Catalunya).
Към момента се опитвам да финансирам производството на филма си „Африка“ (Afrika), в ко-продукция с Франция, Швеция и Румъния. Развитието на проекта е подкрепено от програма “Творческа Европа” – МЕДИА и НФЦ. „Африка“ е първият български проект избран за участие в Sundance Screenwriters Lab (2018) на фестивала “Сънданс” и Toronto Filmmakers Lab (2019) на фестивала в Торонто. Носител съм на награда “Кшищов Кешловски” за най-добър източноевропейски сценарий на ScripTeast, Кан 2018, за бъдещия си филм “Африка”. Подготвям и два късометражни филма, които ще бъдат заснети в Барселона, независимо.
Има ли безплатни или платени ресурси от твоето творчество, които могат да се гледат онлайн?
За територията на Испания филмът “Виктория” (Viktoria) може да бъде открит в каталога на Filmin (https://www.filmin.es/pelicula/viktoria), гледан във Vimeo (https://vimeo.com/ondemand/viktoriabymayavitkova) или безплатно в програмите на английския канал TV1000 и американския Sundance TV (вече имаше няколко излъчвания, но нямам представа за кога са планирани следващите). Късометражният “Станка се прибира вкъщи” (Stanka Goes Home) може да се гледа в Amazon (https://www.amazon.co.uk/Stanka-Goes-Home/dp/B0725RT7PX).
Разкажи ни за дарителските кампании, които организираш и как могат хората да участват?
Към момента ги наричам дарителски акции, тъй като скалата им не е много голяма. Те са изключително важна стъпка към това, което мечтая да е част от заниманията ми и в бъдеще. И тъй като бъдещето е труднопредвидимо, се движа напред с малки, но добре обмислени стъпки.
До момента, с помощта на близки, приятели и непознати дарители, успяхме да осъществим две успешни дарителски акции – едната в помощ на “Дом за пълнолетни лица с деменция”, кв. Княжево (там живеят 75 възрастни с деменция, Алцхаймер и други тежки заболявания), а втората в помощ на три центъра в София: Дневен център за деца и възрастни с увреждания “Княз Борис I” (посещават го 30 деца и възрастни между 14 и 34-годишна възраст със синдром на Даун, детска целебрална парализа, епилепсия, умствена изостаналост, аутизъм, множествени увреждания), Дневен център за деца и/или младежи с увреждания (посещават го 20 деца и възрастни между 5 и 32-годишна възраст, които боледуват от тежки форми на епилепсия) и за Дневен център за деца с увреждания “Сава Филаретов” (посещават го 27 деца и младежи от 3 до 22-годишна възраст със синдром на Даун, аутизъм, умствена изостаналост, детска целебрална парализа, незрящи и др.). Бих искала специално да благодаря на всички дарители. В тяхно лице открих изключително щедри, състрадателни и добри хора, които помагат напълно безвъзмездно. Карат ме да се чувствам горда от това, че съм българка.
Към момента събрахме всичко, от което се нуждаеха Дома и Центровете. Коронавирусът ни попречи да доставим част от даренията за трите Центъра, но чакам с нетърпение да го направим след като опасността премине.
В момента подготвям и трета акция – целта ми е всеки месец да организирам нова, ако е възможно – която ще обявя в средата на месец април на стената си във фейсбук (https://www.facebook.com/maya.vitkova).
Може да се участва и на място, и от разстояние. Има дарители, които директно закупуват търсеното, а когато става въпрос за нещо по-скъпо, за което се даряват средства от няколко души, събираме парите и го купуваме. Това да можеш да дариш е много изпълващо усещане.
Предвид ситуацията покрай коронавируса как смяташ, че трябва да действа обществото, за едно по-добро бъдеще – идеи за каузи, инициативи, добри практики, иновации?
Гледам на случващото се с коронавируса (потенциално) като на една от големите кризи или епидемии променили света. Нека да си припомним:
Финансовата криза от 2008-а се смята за най-жестоката след Голямата депресия (започнала през 1929-а година и продължила до края на 30-те години). Кризата от 2008-а зaceгнa финaнcoвитe пaзapи в cвeтoвeн мaщaб. Haчaлoтo й тpъгна oт имoтния бaлoн, ĸoйтo ce „нaдy“ в САЩ и доведе дo ĸoлaпca нa eднa oт нaй-гoлeмитe инвecтициoнни бaнĸи в cвeтa. В по-широк план стотици хиляди загубиха работните си места, което доведе до панически страх и несигурност, и лавинообразно нарастване на болестните и депресивните състояния, и опитите за самоубийство. Може да се говори за срив в здравния и професионалния статус на цяло едно поколение (това, което беше в професионалния си пик през тези няколко години). Последствията от кризата през 2008-а са факт и до днес, Светът все още не се е възстановил напълно след загубите си отпреди 12 години.
СПИН е най-смъртоносната епидемия до момента. Според UNAIDS 32 милиона души по света са починали от заболяването, което засяга имунната система и излага хората на по-голям риск от инфекциозни заболявания. Днес около 42 млн. души живеят със СПИН, като само половината от тях имат достъп до антивирусни препарати, които спират прогреса на заболяването и намаляват риска от заразяване. СПИН напълно промени отношението ни към сигурността при работата на медицинските работници и изискванията ни като пациенти, както и отношението ни към сексуалните контакти и полово-предаваните заболявания. Източна Европа и Централна Азия имат най-бързите темпове на разпространение на СПИН, следвани от страни в Азия и Тихия океан, Карибския басейн и Латинска Америка. Светът никога няма да бъде същия след появата на СПИН…
Коронавирусът има потенциал да промени света. По последни прогнози броят на заразените расте с такива темпове, че няма да стигнат респираторите произведени в цял свят, за да помогнат на всички засегнати. В близко бъдеще си представям Свят, в който се полага специална грижа за възрастните и хронично-болните. Възможно е след като опасността отмине да осъмнем на място, където хигиената и здравословната дистанция стават приоритет. Времето ще покаже, първо трябва да отмине пика на кризата, за да започнем да се изправяме, да направим съответните изводи и да предприемем необходимите стъпки за да предпазим себе си и бъдещите поколения. Вярвам, че ваксина за коронавируса съществува. Не се отдавам на конспиративни теории, но нека наивността не ни пречи да виждаме нещата реалистично. Някой рязко ще забогатее, докато други рязко обедняваме…
“It’s the end of the world as we know it”. Сигурна съм, че трябва да се последват добрите примери на правителствата, които предприеха бързи стъпки в посока на обезпечаване сигурността и добруването на гражданите си.
Кое е най-важното, което всеки човек/общество (не) трябва да направи след приключване на карантинния период според теб?
Сред мерките, които смятам, че трябва да бъдат предприети във връзка с коронавируса:
– Масово дигитализиране на всички услуги (нека се възползваме от предимствата на дигиталната епоха в името на времето и сигурността си). Това ще ни спаси от последващо блокиране на живота в цели държави;
– Узаконяване на задължителната грижа за възрастните (както е при децата), което гарантира, че няма да умрат сами, болни и изоставени. Ако някой не иска или не може да полага грижа за възрастните си родители (било то и чрез съответните институции), да бъде длъжен да се откаже от тях по законов път, точно както се изоставят деца и да плати за това. Трябва да бъдат предприети мерки – икономически и социални, които да гарантират грижата и здравето на възрастните ни родители.
– Специални мерки за хигиената и здравето на всички нас. Задължителни профилактични прегледи веднъж годишно, които ще определят и броя на хронично болните. Това ще даде много ясна картина на здравния статус на целия свят. След като се дават милиарди за пътища, могат да се отделят за профилактичните прегледи на гражданите на една държава (визирам България, в Испания медицинското застраховане обезпечава тази грижа). Профилактиката спасява животи!
– Икономически мерки, които да защитават частния сектор и независимите професии. Какво правим по време на карантина, докато си стоим вкъщи? Гледаме филми, слушаме музика и т.н. Не може авторите на тези произведения да бъдат погребани с лека ръка заради липса на адекватна политика и елементарна социална ангажираност (отново визирам България, т.к. в Испания са гласувани 220 милиона, а в Германия 50 милиарда, като не се слага таван на сумата например). Културата е единствения пазител на идентичност;
И много други…
Светът все пак има опит с кризи и епидемии. Икономиката успява да разреши възникнал дисбаланс като на по-високата смъртност отговаря с по-високи заплати. Една зараза никога не бива да бъде подценявана, защото може да има отражение върху бъдещите поколение, смешките да си ги оставят за тесни приятелски кръгове и за Фейсбус. Затварянето на границите би имало катастрофален ефект върху икономиката на всички държави, но трябва да има затегнат контрол. А колкото повече се глобализират икономическите отношения, толкова по-сериозни мерки са необходими за овладяването на една пандемия.
Има ли нещо друго, което би искала да споделиш сред българите в Барселона, Каталуния и по целия свят?
За да можем да оцелеем днес, а и в бъдеще, трябва да се променим. Светът има нужда от нас като развиващи се хора, еволюиращи в същества способни да изпитват състрадание, да проявяват щедрост, да инвестират времето си, за да помогнат, по-духовни, по-смислени, по-човечни. Иначе това ще бъде началото на безкрайни пандемии, докато не остане нито един от нас. И тогава нищо друго няма да има значение. Но за да завърша все пак оптимистично, ще споделя нещо, в което съм дълбоко убедена: “За да има баланс във Вселената, трябва да даваме толкова, колкото получаваме… Всеки си знае колко.” – това пиша и под информацията за всяка нова дарителска акция. Пожелавам на всички ни да живеем в баланс. А на читателите ви, бъдете здрави и се пазете!
За контакти с Майя Виткова-Косев https://www.facebook.com/maya.vitkova
Нов уебинар на тема „Превърни твоите щури идеи в истории за филм“:
Добави коментар