"Няма лош човек да играе танци!" разказ за танцьорите от Фолклорна формация "Гергьовден"Барселона (ЧАСТ III)

Гостуването ни в българското училище (част I, част II) завърши с посещение на урока по народни танци за възрастни. Всяка събота, след задължителните занимания с децата, хореографът Венцислав Ангелов провежда и уроци за възрастни.  В началото това се оказва много приятен начин майките да запълват времето, докато чакат своите деца вучилището. Сформира се групичка от 5-6 човека. В последствие се разчува и все повече сънародници проявяват интерес. На тези уроци идват и хора, които нямат общо с училището, а просто са зажаднели за нещо българско. Днес в групата има и няколко мъже, които с голям мерак изучават новите стъпки. Историите им са разнообразни, но всички са обединени в тези 2 часа, където забравят за различията и се хващат за ръце под звученето на народните ни ритми. За магията, която танците придават на хората, няма как да се говори с думи, а може само да се усети, било то в едно лесно право хоро или при сложните стъпки на една копаница например. Много любопитен е фактът, че уроците се посещават и от чужденци, които са се запалили по фолклора на страната ни. Това са една испанска семейна двойка и едно момиче от съседна Турция. Групата от танцьори се състои за момента от окoло 15 човека. Някой път се присъединяват повече хора и залата се оказва тясна. Ето какво ни разказаха някои от членовете:

Георги е един от най- новите танцьори. Той идва от Германия, където е посещавал мероприятията, специално сформирани от студентски клубове и организации на българи. Споделя, че там сънародниците ни са по-сплотени и често се събират. В Барселона училището играе ролята на средище и покрай майките идват и други хора да танцуват. „Обединяват се, което е много хубаво.“ Георги се е интересувал още отпреди от народни танци, изучава с интерес фолклор и ритми от Балканите. Обясни и няколко интересни специфики:
„За разлика от българския фолклор, където има минор и мажор, в турския се срещат цели 20 вида музикални скали. В гръцките ритми се среща ориенталски елемент, като хорáта на съседите са по-малко на брой и са по-бавни. Но пък гърците имат сложна църковна музика.“ Тук в Барселона имало дори една гръцка банда, която била много добра- Trio Feta.
В заключение Георги ни увери, че на уроците по народни танци няма как да ти писне, защото Венци много държи на динамиката в групата. Стъпките се заучават доста бързо.

Следващият ни събеседник бе Мирослав от Свищов, който заедно с жена си Силвия от Никопол посещават танците. Една година след като пристигат в Барселона, те разбират за българското училище и уроците. Синът им днес също посещава съботните занимания. Мирослав е почти всяка седмица тук, а жена му- според часовете й в работата. Той е живото доказателство, че с воля всичко става. Увери ни, че преди не е танцувал професионално. Казва, че по сватбите много се учи. Дори се е случвало в рамките на месец и половина да го поканят на 3 сватби. На въпроса как реагират неговите приятели за това, че танцува, Мирослав отвръща, че не винаги го гледат с добри очи, ако споделиш, че танцуваш. “ Но пък не трябва да ти пука!“ Преди е играл футбол, от което са му останали само белези. Намира танците за много по-приятен начин за спортуване. “ Всеки си избира как да прекарва свободното си време. Някои обичат да карат колело, други да бягат, трети да ходят на фитнес. А за мен тук на танците си е жив фитнес с това скачане!“
Другият мъж в групата, Искрен, също заедно със съпругата си Николинка посещава танците от няколко години вече. Докато децата им са в час, те нямат желание да „висят по пейките и да чакат“, а са предпочели да танцуват българските хорá. Искрен има съвсем малък опит като танцьор в детските години. Тук той научава много повече.
След това се запознахме с Атанаска от Пазарджик, която е живяла цели 11 години във Велико Търново. В България не е играла народни танци професионално, но казва, че „с желание всичко става!“ Тя идва в Барселона с мъжа си. От познати научават за училището и така започнали да посещават тържествата по случай българските празници. Тогава децата им са били още малки за уроци, но днес вече са записани- малкото дете в подготвителната група, а голямото в 1-ви клас. „Супер е- и за децата и за танците! Чакаме съботата с нетърпение“, споделя Атанаска. Тя описва ръководителя Венци като много търпелив. „През тези два часа танцуваме, говорим си и забравяме за малко за проблемите в ежедневието.“
Друга българка, която дойде да ни сподели мнението си за танците, бе Евелина от София. „Пълно щастие е, че го има училището!“ Тук тя води детето си в първи клас, „за да не остане неграмотно“. Въпреки, че живее на 55 км от Барселона, не й пречи всяка събота да идва на уроците. „Голямо разтоварване са! Няма лош човек да играе танци“ Споделя, че всички в групата са много добри и се радва на новите запознанства със сънародници. Ева също не е играла преди това.
Учудващ е фактът, че тези българи толкова бързо са научили стъпките и изглеждат досущ като професионални танцьори. Но при добър ръководител и силно желание, няма как да е иначе! Вече са взимали участия в събори. Предстои им V СЪБОР НА БЪЛГАРИТЕ “ГЕРГЬОВДЕН”
гр. ВАЛЕНСИЯ на 4-ти май 2014. В момента усилено репетират хореографиите. Проблемите, които срещат обаче са следните:
– нямат достатъчно народни носии за всички
– залата понякога се оказва тясна
– ще е хубаво да посещават повече хора танците, за да е и по-весело Понякога излизат на открито, за да проведат репетиция. Така направиха и преди седмица в парка Ciutadella, където събраха погледите на минувачите. Ето едно видео на репетицията от Лора Филипова. https://www.youtube.com/watch?v=XeF-HEWmU40&feature=youtu.be

Благодарности на всички танцьори за отделеното време! Успех и много забавления с танците!