Да превърнеш страстта си в професия, да живееш в един от най-хубавите градове в света и да се чувстваш щастлив в живота- всичко това не е утопия, а реалност за нашата събеседничка. В един прекрасен октомврийски ден, с все още горещи температури, се срещнахме с Валентина Венциславова на кафе. Поговорихме си за нея, за професионалните й постижения в света на модата и, естествено, за любимата ни Барселона. Ето какво ни разказа в специално интервю за сайта ни:
От 14 години, пристигнах 2001 г. Но през това време съм имала периоди, в които съм живяла и другаде в Европа за малко- Милано, Париж…Но Барселона ми хареса много и исках това да е мястото, където винаги ще се връщам.
В България завърших “Връзки с обществеността”, работех в рекламата известно време. След това реших да се пробвам на модния подиум, като за кратко време достигнах до титлата Мис Варна 2000, а второто ми място на Мис Туризъм ми даде шанс да участвам на конкурс на Бахамите.
Но бързо се разочаровах от условията на труд, които се предлагаха в този бранш в България. Така взех решение да дойда в Барселона, където всъщност една модна агенция ми предложи работа. Така и стана. Няколко години продължих като модел тук.
Не, в началото само на английски език се разбирах. В агенцията за модели беше ок, но вкъщи живеех с едни каталунци и само им се усмихвах и ги поздравявах “Holaa!” След няколко месеца обаче започнах да научавам езика от самосебе си.
След като забременях се замислих с какво друго мога да се занимавам.
Замислих се, че мога да се възползвам от изградената ми вече мрежа от контакти в модния бранш. Записах се на курс за персонален асистент. Дори поработих малко, но постоянното мъкнене на дрехи, чанти, някакси не беше за мен. Казах си, че не е моето нещо.
Моите приятели тогава казваха, че правя много хубави снимки и защо не се пробвам във фотографията. Един ден шефът на Ice bar, ме помоли да му направя фотосесия на новите ледени фигури в заведението. Толкова много ги хареса, че после навсякъде ги публикува.
След тази случка реших сериозно да се занимая. Купих си професионален фотоапарат и започнах да се уча.Грабна ме фотографията и възможността да запечатвам моментите. Всичко е в твоите ръце! От теб зависи кой точно момент ще запечаташ. В зависимост от емоционалното състояние на човека, който гледа снимката, има някакво въобръжаемо продължение. Започваш да забелязваш неща, които ти убягват в ежедневието. Няма ден, в който да не искам да запечатам нещо видяно.
Другото, което ми харесва във фотографията, са резултатите. Да накарам една жена или дете, било то модели или обикновени хора, да се почувстват хубави и специални. Дори има хора, които ме търсят да снимам техен близък, просто за да повдигна самочувствието му.
Сега работя като официален фотограф на една от най-старите агенции за модели в Барселона- Flemming models .
А как стана така, че ходиш да снимаш най-известните модни събития в Барселона? Чрез агенцията ли?По принцип ми дават акредитация да съм фотограф на някое модно събитие. Може да съм към различни фирми. Но е изключително трудно да получиш достъп до backstage. Трябва първо да се представиш с портфолио и да те одобрят. На мен ми помага типичната българска черта, да съм упорита и да не се отказвам. Аз му викам “ а la búlgara”. Ако трябва пиша лично до организаторите, за да се представя.
Познавам се лично с голяма част от моделите и точно този личен подход ми помага да уловя тези интимни портрети и неповторимите моменти зад кулисите.
Определено е предимство да съм една от малкото жени фотографи. Понякога в съблекалните стават чудесни кадри отблизо, а и мъже там не се допускат.
Случвало се е тук да срещна доста известни имена в модата. Даже съм бил
а дублйорка на модели. На даден модел применро й се плаща около 15-20 000 евро за една рекламна кампания, но тя не иска или не може да прави всички неща и така се избира дублйорка за някои снимки, където се изисква повече време за подготовка. Правят ми косата и въобще визията да е същата и ме снимат в гръб и в момента, когато трябва да покажат лицето, се появява тя. Така излиза и по-евтино за агенцията, и по-лесно за модела, който се предполага, че е доста зает. Така бяхме на едни снимки, където трябваше да се покатеря на една мокра ограда. Това моделът не можеше да го направи.Други модели пък са доста претенциозни- не могат да работят, ако нямат определена музика или пък вентилатор.
Някои имена, които мога да изброя са Eugenia Silva, Martina Klein, Adriana Lima и други предимно испански световно известни модели.
Виждали сме твои снимки на Цеци Красимирова. В какви отношения си с нея?С нея се запознахме по повод фотосесия при известният тук фотограф Jordi Blancafort и в последствие станахме приятелки. Тя има много интересни черти и използвам всеки случай да я снимам в нови визии, като много от снимките се публикуват в местни модни списания.
А постоянно ли имаш работа като фотограф или понякога има затишия?
Аз снимам всякакви неща. Модата не е единствения бранш, където се изявявам като фотограф. Например снимала съм продуктите на много известна верига хлебарници, на ресторанти, хотели, деца, всичко. Просто не смятам за необходимо да афиширам всички това в интернет и по-специално в сайта ми. Искам да се фокусирам върху модата.
Снимала си на Bridal week Barcelona…
Там е много трудно да се вредиш и да ти дадат backstage достъп. Дори фотографи с 20 годишен опит понякога не успяват.
Снимам и за списания в Барселона, за фотографа Xavi Moya по-специално. А той ме е снимaл преди години за италианското списание Vogue.
Мислила ли си да се върнеш един ден в България?
Смятам, че заради детето ми, тук има по-добри условия за живеене. През лятото си ходим на почивка при роднините.
Относно Барселона, има ли някое място, което ти е любимо?
Покрай снимането съм ходила на много локации, които са хубави. Така един ден попаднахме на много интересно място. Казва се Can Negre, сграда в модернистичен стил, намира се в Sant Joan Despí.
О, много са. Обичам тапасите. Забелязвам, че има неща, които преди не съм обичала (аспержите, артишока) , а тук сякаш пренаредих вкусовете си относно храната.
Свързани са с професията ми и личностното израстване. За мен двете неща се допълват. Сигурна съм, че винаги ще вървя ръка за ръка с възможността за изява, която ми дава изкуството.
Добави коментар