"Като чужденец винаги трябва да се доказваш и да работиш по-усърдно, но след това те ценят повече." Вирджиния Митровска

Да се запознаем: 
Вирджиния, 28 (след няколко дни 29, ужас!), от Добрич
От колко години си в Барселона?
От 6 години и половина
С кого живееш тук?
С приятеля/ годеника ми
Какво работиш?
Маркетинг в международна фирма
За първите стъпки и впечатленията от Барселона:
Спомняш ли си с какви очаквания тръгна към Барселона?
Дойдох тук, за да следвам магистратура. Не знаех какво ме очаква по-нататък, дали ще остана тук или ще замина на някъде другаде. Оставих нещата просто да се случат от самосебе си.
Трудно ли ти беше да напуснеш родината?
Не, не за първи път я напусках. Преди това учих и живях в Малта, така че още от 18 годишна възраст напуснах България и трябваше да се адаптирам към живота навън.  Хубавото е,че

 не бях сама, а с приятеля ми, с когото сме и до днес. Той винаги е бил моята опора и заедно се справяме с трудностите.
От къде намери информация за живота в града? Помогна ли ти някой?
Никой не ми е помагал. Предварително разучих основните неща, като това къде е университета, центъра, няколко агенции за квартири и това е. Научих всичко на място в последствие.
Първи стъпки  и впечатления от Барселона? Кое ти направи най-силно впечатление в града?
Беше едно много трудно начало, не говорех езика, нямах познати, бяхме само аз и приятеля ми в големия град… Спомням си,че ми се стори много голям,тъй като идвахме от Малта,която е малък остров,който може да обиколиш с кола за 30 минути. Дойдохме на хотел в курортно градче на 1 час с влак до Барселона и всеки ден пътувахме,за да си търсим квартира и докато другите от групата бяха дошли на почивка и се наслаждаваха на красивите плажове,ние обикаляхме с карта на Барселона в ръка и търсихме агенции всеки ден. Помня, че за първи път като излязохме на площад Каталуня в центъра, всичко ми се стори огромно- сградите, улиците, тълпите хора. В първия момент се уплаших, но после ме обзе екзалтация и не можех да повярвам къде съм. Обикаляхме пеша навсякъде, защото не бяхме и много сигурни коя линия на метрото да ползваме (за първи път виждахме метро!), нито къде трябва да слезем. Все пак се справихме и трудностите ни научиха на повече неща, станахме по-оправни и самоуверени.
Знаеше ли езика от преди това? Как го научи? Говориш ли каталунски?
Знаех много малко думи на испански,тъй като изкарах няколко частни уроци в България преди да дойдем тук, но те далеч не бяха достатъчни. Научих го на място в университета, където имахме включен задължителен курс по испански, тъй като магистратурата беше на английски. След това записах и допълнителен курс за повишаване на нивото, но най-вече го научих когато започнах да работя на езика. Каталунски не говоря, но го разбирам.
Трудно ли си намери квартира? Частно или чрез агенция беше?
О,да, беше кошмарно! Тъй като не знаехме езика тогава, аз и приятеля ми обикаляхме по агенции, които не говореха добър английски, а и искаха гаранции, трудов договор, както и да наемем апартамент за 5 години. Тогава все още не знаехме какво ще правим по-нататък, така че не искахме да се обвързваме с дългосрочни договори, а и не работехме все още, така че нямаше да ни дадат така или иначе. В крайна сметка намерихме квартира чрез една агенция за студенти. Май винаги сме ги намирали чрез агенции.
Какви са спомените ти за първата квартира?
Беше 40кв.м, в много стара сграда в бившия рибарски квартал на Барселона-Барселонета. Иначе беше реновиран и доста уютен,но малък и доста далеч от всичко (освен от морето).
Сменихме още два апартамента след това, докато намерим сегашната квартира,в която сме вече почти 4 години.

Как си намери първата работа тук?
Беше стаж в международна фирма,който намерих през career site на университета,в който учех. Имах късмет (един от редките такива случай), тъй като беше първото интервю,което се превърна и в първата ми работа по специалността.
Имаш ли много приятели българи в Барселона?
Не са толкова много, но са достатъчно. Групата ни постепенно се увеличи. Помня, че в началото бяхме само 2 или 3 приятелки, а сега сме може би 8-10. Радвам се, че ги има и че мога да разчитам на тях. Забвляваме се много, излизаме, споделяме си, помагаме си, измисляме какви ли не небивалици (дори и клип снимахме!), а сега дори ще бъдат и шаферки (да, всичките!). Да се пазят момчетата!
Кое най- много ти липсва от България?
Липсва ми най-вече семейството ми. Малко приятели останаха в България, доста от тях се пръснаха из чужбина, но понякога се виждаме и с тях. С интернет комуникациите всичко е по-лесно. Иначе на по-заден план ми липсва хубавата храна и заведенията по морето.
Считаш ли се за реализирал се тук? Доволен ли си от работата и живота си тук?
От гледна точка на това какво съм учила и какво работя в момента, да. Маркетингът определено е нещо, което ми харесва много и се радвам, че имам възможността да работя в тази област. Но от гледна точка на заплащането, не се чувствам особено удовлетворена. Мисля, че като цяло трудът в Испания не е добре заплатен в сравнение с други европейски държави и има още какво да се желае в тази насока. Все пак успявам да си покривам разходите и да си угаждам, но не толкова, колкото бих искала.
Какви са плановете ти в личен и професионален план?
Тази година се омъжвам и се надявам сватбата да мине добре, да изкараме един хубав меден месец и вече да почнем да работим върху децатаJ Искам да имам здраво, голямо и щастливо семейство, да съм реализирана професионално и да не мисля за ‘’ами ако бях..’’.
В Испания или България искаш да остарееш?
Не съм мислила…може и на нито едно от двете места. Важното е да е на спокойно и красиво място, с голяма пенсия и обградена от внуци 🙂
Професионално:
Разкажи ни малко за професията, която си избрала.
Маркетингът е много интересна професия. Преди това завърших бакалавър по търговия, но усещах,че не е за мен. Исках нещо допълнително,което също да е в бизнес областта и да е практично,но в същото време да е креативно и разнообразно. Мисля ,че направих добър избор, макар че вече пазарът се пренасити на специалисти по маркетинг и става все по-трудно да намериш желаната работа. Трябва да работиш здраво, да се доказваш, но ти трябва и голяма доза късмет и в доста случай връзки, които аз за съжаление не съм имала,заради което винаги ми е било по-трудно.
Учил ли си по специалността?
Да, както споменах, учих търговия, а след това и маркетинг и имам късмета да се занимавам точно с това.
Как намери сегашната си работа?
Ами чрез така наречените  “ head hunters“ или агенции за подбор на персонал. В моя случай беше Michael Page.
Стига ли ти заплатата за да живееш нормално?
‘’Нормалното’’ е различно за всеки. За някои хора е достатъчно само да си покриваш разходите и да живееш що-годе прилично. Аз искам повече.
Какво е отношението на колегите ти към теб като чужденец? И въобще на местните?
Никога не съм усещала директна дискриминация или напрежение от местните спрямо мен. Като цяло мисля, че испанците и каталунците са отворени към чужденци, все пак Барселона е пълна с тях! Доста от тях дори са били в България, поне един път, знаят коя е столицата ни и най-вече знаят кой е ‘’Стойков (Стоичков)’’. Но е вярно и че не са особено доволни, ако не говориш каталунски или ако не подкрепяш индепендентиския им дух. Определено имат повече самочувстие и са шовинисти като цяло, а и не им е лесно при толкова голяма безработица да се примиряват с факта, че дадена позиция е заета от чужденец, вместо от местен. Като чужденец винаги трябва да се доказваш и да работиш по-усърдно, но след това те ценят повече.
Това ли е което реално си мечтал да работиш? Ако не- кое тогава?
Като малка съм казвала, че искам да съм в Холивуд и да ми дават малки човечета, така че може би съм малко далеч от мечтата си (ха-ха.) Но знае ли човек, никога не е късно. Мисля, че мога да съчетая маркетинга с кино изкуството по някакъв начин, надявам се един ден да успея. Тогава можеш пак да ми зададеш същия въпрос :).

Лични предпочитания:
Кое испанско/ каталунско ястие ти е любимо?
Обожавам croquetas de jamon, pan con tomate, patatas bravas… абе все пържотии май, а и не точно типично каталунски.
Къде обичаш да ходиш на плаж през лятото тук?
Определено плажовете извън Барселона са по-хубави. Едното от любимите ми места, които са и по-близо, е Vilanova. Това е малко селце след Sitges, където пясъкът е много ситен и мек, а водата е чиста и не толкова дълбока. Напомня ми на българските плажове. Естествено има и много красиви девствени места по Costa Brava, които също много харесвам, но са по-далеч и не винаги успявам да ходя. А и с момичетата, като ни домързи да хванем влака, хващаме по едно колело (Bicing) и слизаме до градския плаж на Вила Олимпика или Богател.
Ако трябва да препоръчаш на приятел да посети някое малко известно интересно място в Барселона, кое би било?
Ами то няма много такива места, обикновено повечето са вече доста известни на туристите. Но иначе обичам много зоната до морето при моста до търговския център Маремагнум, както и крайбрежния булевард на Вила Олимпика и малките улички в Борн и Готико с малки арт магазинчета и кокетни заведения,които после трудно намирашJ
Любим квартал в Барселона?
Ами споменатите горе- Борн, Готико, Вила Олимпика
Любимо кафе/бар/ресторант/дискотека?
Обичам добре направените заведения и уютните кафенета. Харесвам El Xalet, Thai Gardens, Mercat de Santa Caterina, Алсур кафе.
Довърши фразата “Барселона е…”
Барселона е  красива, взимаща дъха, винаги оживена и променяща се, невзискателна и със свободен дух, разнородна, уютна. Тя има специално място в сърцето и живота ми и съм сигурна, че дори да не остана тук, винаги ще я нося със себе си.